Когато през май миналата година 45-ото Народно събрание прие в големите секции с над 300 избиратели гласуването да е само с машина, голяма част от членовете на секционните избирателни комисии (СИК) най-вероятно са въздъхнали с облекчение. Честата смяна на изборните правила през годините до такава степен усложни работата им, че много от хората с опит започнаха да се отказват от участието си в изборния процес, а партиите започнаха да изпитват все по-големи трудности с намирането на желаещи сред активистите и симпатизантите си да станат членове на СИК.
Въвеждането на машинния вот реши няколко много съществени проблема, свързани с гласуването в изборния ден и преброяването и отчитането на резултатите от него. Първо, отпадна необходимостта членовете на избирателните комисии да дават хартиена бюлетина на всеки избирател и да събират отрязъците от тях след това в отделна кутия. Отпадна и необходимостта хартиените бюлетини да се преброяват, а резултатът да се записва ръчно в протокол след поредица изчисления. Вотът на устройствата ставаше само с карта, избирателят получаваше разписка с името на партията и кандидата, за когото е гласувал преференциално, а накрая машината изваждаше протокол с резултатите, който членовете на СИК само преписваха и носеха в районните избирателни комисии (РИК). Те обработваха данните толкова бързо, че крайният резултат беше ясен само час-два след приключването на изборния ден.
Как изглеждаше хаосът преди машината
Връщането на смесеното гласуване - с хартия и с машина, чиито разписки също ще се броят ръчно заедно с бюлетините, а машината вече няма да разпечатва протокол, върна отново кошмара на членовете на секционните комисии. Защото това означава отново дългото броене на бюлетините, попълването на сложните протоколи след това и висенето с часове на опашките пред РИК за предаването им, често с цената на мръзнещи или припаднали хора.
Най-фрапиращият случай беше от местните избори през 2015 г., когато членовете на секционните избирателни комисии от София бяха държани като заложници в столичната зала "Арена Армеец" в продължение на две денонощия заради невъзможността общинската избирателна комисия да обработи масово сгрешените при попълването на резултатите от вота протоколи.
Според експерти приетите от ГЕРБ, ДПС и БСП промени в Изборния кодекс залагат връщането на този хаос по няколко причини.
#1. Сгрешените протоколи
Ваня Нушева от "Прозрачност без граници", чиито представители участват като наблюдатели във всички избори, посочва няколко причини за големия брой сгрешени протоколи, най-голямата от които е недостатъчно добре обучените членове на СИК.
"В българския изборен процес участват доброволци, които са номинирани от партиите. Обучението на тези хора е изключително ограничено като време и незадоволително като качество. Обикновено то се провежда една седмица преди изборите или в деня преди вота в рамките на около час-два. Нашият Изборен кодекс е изключително сложен, с множество изисквания, които са натрупвани в продължение на годините именно в опит да бъде ограничено въздействието на купения и контролирания вот. Когато членовете на секционните комисии не са обучени достатъчно, те не знаят как да попълнят протокола с изборните резултати", казва тя.
#3. Проблемът с набирането на членове на СИК
Заради връщането на хартиената бюлетина и броенето на разписките от машините Нушева и Стефанов прогнозират, че на следващите избори може да има отлив от желаещи да станат членове на секционните комисии на фона на вече съществуващия проблем на партиите да окомплектоват съставите на малко над 12-те хиляди секции в страната със свои представители. На трите извънредни парламентарни вота миналата година имаше масови откази на посочени от партиите членове на СИК, които трябваше да бъдат спешно заменени от други.
"Хората, които бяха натрупали опит с изборите - както поради генерационни причини, така и поради промяна на политическите партии, в голяма степен вече не са в СИК. Има младо поколение, които, освен че са без опит, не ходят на тези обучения. Така се натрупват различни грешки в изборния процес, които създават съмнения в изборите", казва Стефанов. Според него основният проблем е, че постоянно се променят различни елементи от избирателната система. "През 90-те години тръгнахме от цветните бюлетини. През 2001 г. въведохме интегралната бюлетина. След това преференцията, опцията "не подкрепям никого" и машините. Общо взето, ние трудно повтаряме едни и същи избори с една и съща бюлетина, което означава и различен протокол и различен начин на отчитане на гласовете", обобщава той.
Ваня Нушева казва, че практиката с избора на членове на изборните комисии в европейските държави е различна в зависимост от това какво е доверието на партиите и на избирателите в изборния процес. "Ние сме приели, че членовете на изборните комисии ще са представители на парламентарно представените партии с идеята те да се контролират взаимно при отчитането на изборните резултати", каза тя. Според нея подходящ за нашата изборна система е примерът с Гърция, където членовете на СИК също са представители на партиите, но председател на комисията задължително е човек с юридическо образование. "В изборния ден хора от юридическата гилдия са служебно мобилизирани за участие в секционните комисии. Т.е в рамките на тази комисия има поне един човек, който е правно грамотен и може освен да организира процеса, да е и компетентен при попълването на протокола с резултатите", посочи тя.
Нушева дава пример с проучване, което е правила за това как членовете на СИК са се справяли при броенето на втория тур на президентските избори миналата година. "Дори в протокол с пет числа има допуснати грешки и причината е, че голяма част от членовете на СИК не знаят какво е действителна и какво е недействителна бюлетина, объркват се как да отчетат какво означава бюлетината с квадратчето "не подкрепям никого", казва тя. Дава и още един пример: "Виждала съм протоколи, попълнени само с числа, при положение че числата трябва да бъдат изписана и с думи."
Според Даниел Стефанов, експерт по избори и избирателни системи, описаните в протокола действия на СИК са на доста тежък административен език, който се позовава на методическите указания на ЦИК или на Изборния кодекс, и ако членовете на секционните комисии не са чели тези документи, това прави попълването на протокола невъзможно. Стефанов посочи още, че на последните избори само 30% от членовете на СИК са минали обучение.
#2. Опашките при предаването им
Големият брой сгрешени протоколи всъщност е и причината за образуването на опашките при предаването на протоколите от СИК-овете в РИК. "В самите протоколи има така наречените контроли. Примерно сумата от ред 2 и от ред 5 трябва да е равна на сумата по ред 10. Освен че това е много сложно за попълване, ако изчисленията не са верни, при предаването на протокола в РИК, където той се вкарва в системата на "Информационно обслужване", светват индикатори за грешки и протоколът се връща на секционните комисии, за да бъде поправен", обяснява Даниел Стефанов. Именно поправянето на тези грешки отнема много време, а понякога протоколът се връща и два пъти, ако системата отново отчете, че има сгрешени данни. "Колкото повече са числата в един протокол, толкова повече са възможностите за грешки", казва Стефанов.
Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда вижда още един проблем, свързан с двата вида бюлетини - хартиената и тази от машината, които на практика ще са с различни размери, и отчитането на преференциалния вот. "Добре помним как хиляди преференции бяха загубени на изборите за Европейски парламент през 2019 г., когато имаше сходен тип смесено гласуване. Въпреки поправените от ЦИК 6000 грешки, анализът ни на изборните данни от 3000 секции със смесено гласуване показва, че в близо 40% от тях преференциите на хората, дали вота си с машина, не са отчетени коректно. В тези случаи имаше изцяло липсващи преференции от машинното гласуване в окончателния протокол, частични пропуски при пренасянето на данните от машините в окончателния протокол или други технически грешки", казва тя.
