Крайнодясната Джорджа Мелони и съюзниците ѝ печелят вота в Италия

Десният блок в Италия има нужното мнозинство, за да спечели изборите, с между 41 и 45% от гласовете.

Това са първите данни от екзит пол на обществената медия Rai, след като секциите затвориха в 23 ч. местно (полунощ българско) време. Те обрисуват очаквания политически трус в Италия: страната ще има крайнодясно правителсто, невиждано от Втората световна война. На предишните избори, спечелени от популистките формации "Лига" и "Пет звезди", формираната между тях коалиция бе между крайнодясна и позиционирала се с времето по-скоро вляво партия.

Сложните изчисления, необходими в смесена (пропорционална и частично мажоритарна) система, предполагат, че точна представа за състава на бъдещия парламент няма да има най-малкото до края на нощта. Все пак друга анкета, която вече дава разпределението на местата в парламента, говори за 219-257 депутати за десния блок в долната камара, 68-104 за левите партии и едва 41-51 за "Пет звезди". Центристката "Действие" би взела 16-20%, в парламента ще влезе (като част от последния блок) и партията "Италия вива" на бившия премиер Матео Ренци.

Според сондажа на "Раи" "Италиански братя" получава 22-26% от вота. Съюзниците от "Лига" и "Форца Италия" имат съответно 8.5-12.5 на сто и 6-8 на сто.

И при най-добрия за тях сценарий левите партии биха имали под 40% от местата в парламента. Подкрепата, която получават Мелони и съюзниците им, обратно, им осигурява контрол и на двете камари на парламента.

Вотът бе белязан от ниска активност - към 19 ч. местно (20 българско) време тя бе едва малко над 51%, със 7 пункта под тази от последните избори през 2018 г.

Изборите са първите по новите правила съгласно конституционна реформа отпреди няколко години. Така в Италия местата в двете камари на парламента намаляват с близо една трета - до 400 в долната и 200 в Сената - като близо една трета от тези места се избират мажоритарно, повечето останали са по пропорционална система.

Как се стигна дотук

Резултатите засега сочат, че Мелони има шанс да стане първата жена премиер на Италия, но и първият ѝ лидер с идеологически корени във фашистка организация от времето на Втората световна война насам.

Тази възможност идва за нея след оставката на правителството на технократа Марио Драги преди няколко месеца, довела до хаотична, лятна кампания, белязана от спорове за цените на енергията и мерките в задаващата се криза, но и от теми като миграцията, знакови за поне две партии в бъдещата коалиция.

Тя ще трябва да управлява с "Форца Италия" на Силвио Берлускони и крайнодясната "Лига" на Матео Салвини.

Мелони поглежда към властта, след като в мандата на последния парламент се смениха три различни правителства: две на Джузепе Конте и едно на Драги. Конте бе компромисна фигура между популистките формации "Лига" (вдясно) и "Пет звезди" (вляво), а Драги оглавяваше кабинет на националното единство. Така за пръв път от пет години на власт идва премиер, спечелил изборите като лидер на партия.

Трудното предстои

"Италиански братя" на Мелони, "Лига" на Матео Салвини и "Форца Италия" на Силвио Берлускони си подадоха ръце в кампанията. С евроскептичните настроения в "Лига" и настояването на "Италиански братя", че трябва националното законодателство да е над европейските договори, такова развитие притеснява Европа, въпреки че Мелони отхвърля възможността за рязък завой по европейския път на страната или политиките към Русия и Украйна.

Ако обаче действително формират правителство, трудното предстои по някои теми, включително войната в Украйна. Мелони изрази недвусмислена подкрепа за Киев. След публикации в италиански медии към Салвини обаче имаше обвинения, че негови представители се срещнали с руски. Салвини е известен със симпатиите си към Кремъл. С руския президент Владимир Путин добри отношения има и бившият премиер Берлускони, който тази седмица оправда войната в Украйна с натиск върху него от медии и патриоти. Впрочем Берлускони може да защитава Путин, но "Форца Италия" би подкрепила бъдещи санкции.

Между Мелони и Салвини има и разминавания дори за устройството на държавата. "Италиански братя" подкрепя по-голяма централизация на Италия (подобно на крайнодясната "Вокс" в Испания), а в "Лига" има нагласи за федерализация. Спорни моменти има и в икономиката. Лидерът на "Лига" например иска да се поеме още 30 млрд. евро дълг, Мелони подкрепя плана на Драги отпреди изборите: отказва да увеличи дълга и предпочита таван на цената на газа.

А тъкмо икономиката и справянето с назряващата криза заради войната в Украйна ще са основното препятствие в първите месеци от управлението на бъдещото правителство (както навсякъде в Европа): и италианците очакват рекордни сметки за електроенергия тази зима. Инфлацията вече е на равнища, невиждани от 80-те години на миналия век.

Изненада ли е успехът на "Пет звезди"

Водещата вляво Демократическа партия опита да представи вота като сблъсък на "напълно различни Италии" заради миналото на Мелони и вдъхновението зад "Италиански братя". Водещи в кампанията бяха послания за икономически възможности за младите, гражданските свободи и социалната политика.

Лидерът на Демократическата партия Енрико Лета обаче често бе критикуван, че не успява да изгради по-ярка кампания, а само напада Мелони.

Резултатът на другата - очертаваща се като опозиция - сила вляво, "Пет звезди", на пръв поглед изненадва с резултат, по-добър от очакваното. При потвърждение на данните от екзит пол ще е трета политическа сила и изпреварва "Лига". Дори най-високата прогнозирана подкрепа (17.5%) би била наполовина на триумфа ѝ през 2018 г., когато събра една трета от гласовете.

Данните същевременно потвърждават обрата след силната кампания в последните две седмици, особено на юг, и грешки на "Италиански братя", които обявиха съпротивата си срещу популярния сред безработните "граждански доход" (идея на "Пет звезди", въведена по времето на бившия премиер и лидер на партията Джузепе Конте). Преди тази промяна излезе и последното социологическо проучване, според което "Пет звезди" бяха наравно или малко под "Лига" с 13% Данните от екзит пол показват и че "Пет звезди" може дори да се изравни с Демократическата партия.