Латвия гласува днес сред опасения на етническите руснаци, че ще бъдат изолирани

Парламентарните избори в Латвия в събота може да разширят нарастващия разрив между латвийското мнозинство в страната и нейното рускоезично малцинство за мястото им в обществото на фона на масов гняв в страната срещу инвазия на Владимир Путин в Украйна.

Седеммесечната война подтикна дясноцентристкото коалиционно правителство на премиера Крисиянис Каринс да наложи ограничения върху използването на руския език в обществения живот.

Степента, до която тези опити ще се материализират, зависи от изборите. Въпроси като рязко нарастващите разходи за енергия и високата инфлация са изтласкани до голяма степен в периферията на фона на въпросите за националната идентичност и опасенията за сигурността.

"Какъв е бил проблемът за (рускоезичните) през последните 30 години да научат държавния език? Ако не сте го научили, не искате да сте пълноправен член на обществото", каза пред "Ройтерс" тази седмица Рихардс Колс, депутат от Национален алианс.

Тази консервативната партия, както и нейният коалиционен партньор - центристката партия "Ново единство "на Каринс, се възползват от "ястребовия" си подход към Русия в навечерието на изборите. Проучванията на общественото мнение показват, че "Ново единство" печели най-много гласове и има около 20% подкрепа.

Преди Москва да нахлуе в Украйна на 24 февруари десетки хиляди рускоезични в Латвия се събираха на всеки 9 май около паметник в Рига, за да отбележат съветската победа във Втората световна война. Техните събирания бяха забранени след инвазията и 84-метровият монемунт в центъра на столицата беше сринат по заповед на правителството. То е доминирано от етнически латвийци и сега би предпочело да погребе спомените, че е Латвия бе част от бившия СССР до 1991 г.

Телевизионните предавания от Русия, гледани преди от мнозина, също бяха забранени, Държавната езикова комисия предложи преименуването на централна улица "Александър Пушкин" в Рига, а правителството представи планове за прехвърляне на цялото образование на латвийски език и бързото премахване на обучението на руски език.

Много етнически латвийци се обединяват зад промените.

Но много от латвийските руснаци, които съставляват около една четвърт от населението от 1.9 милиона, остават с чувството, че може би губят мястото си в обществото.

"Много руснаци не се чувстват психологически комфортно в момента тук, в Латвия", каза Арнис Кактинс, социолог, пред "Ройтерс".

Руското малцинство нарастна значително, докато бе подхранвано от заселници в десетилетията, когато Латвия бе управлявана от Москва.

Етническите латвийци до голяма степен виждат:

• присъединяването на страната към Съветския съюз през 1940 г. като незаконно анексиране
• съветската победа през 1945 г. - като подновяване на бруталната окупация
• съвременна Русия - като заплаха.

Рускоезичните са склонни да вярват, че Латвия се е присъединила доброволно към Съветския съюз и че Русия - поне преди войната в Украйна - е приятелска страна, каза Кактинш. "Преди войната в Украйна много от рускоговорящите имаха много благосклонна представа за президента Владимир Путин. И тогава започна войната, което беше шок за тях".

Много етнически руснаци сега отказват да говорят с анкетьорите отсоциологическите агенции, което показва притеснение да изразяват възгледите си, каза той.

Каринс каза, че вярва, че войната в Украйна е консолидирала нацията му и твърди, че ако бъде преизбран, ще интегрира руското малцинство, като накара цяла Латвия да образова децата си на латвийски език.

"Поставяме целия си фокус върху младежите, за да сме сигурни, че независимо от езика, който се говори у дома, детето ще расте с всички предимства на познаването на нашия език, познаването на нашата култура", каза Каринс пред "Ройтерс" вторник.

За Елена Матякубова, учителка в Рига и ръководител на Обществото за руска култура, загърбването на руския език и култура ще означава задълбочаване на напрежението между двете етнически групи. "В най-критичния момент, когато обществото трябва да се обедини, те изведнъж започват да прокарват най-болезнените въпроси", каза тя пред "Ройтерс".

Тя описва, че някои от нейните ученици ѝ казват, че планират да сменят в официалните документи етническата си принадлежност с латвийска, докато други искат да започнат живот извън Латвия след училище.

Матякубова каза, че сега говори само руски на обществени места в знак на протест срещу възприеманото неуважение. "Ако получа учтив отговор, преминавам на латвийски", каза тя.