Михил фан Дрийш: Площад "Александър Невски" трябва да бъде пешеходен

В специално интервю за "Капитал" Михил фан Дрийш разказва за първите стъпки, нужни на София, за да подобри средата, обръща внимание на проблема с колите и полярните нагласи, говори за това колко са важни парковете и зеленината и защо София трябва да ги запази, както и как столицата може да бъде устойчив град, който да се адаптира към климатичните промени.

За първи път ли идвате в София?

Да.

Какви бяха Вашите първи впечатления за публичните пространства тук?

Вчера обиколих голяма част от градския център. Това, което първо ме впечатли, е, че София е наистина зелен град. Където и да погледнете, можете да видите планината Витоша, тя ви заобикаля. Има и много зелени паркове и дървета по малките улици. Така че зеленият характер на града е на лице и е доста силен. Друго нещо, което забелязвам, и което е така и в други градове, е, че колите преобладават. Доколкото разбирам, това е част от дискусията в момента.

По време на събитието видяхме доста добри проекти, които имат за цел да трансформират центъра в пешеходен и предвиждат велоалеи, но това, което стана ясно, е, че градът е фрагментиран и затова е специфично, когато стане дума за промени.

Това е голям проблем тук - колите са по-важни от хората. Но какви трябва да са първите стъпки, които една община трябва да направи, за да покаже, че създаването на публични пространства за хората не е толкова "страшно"? Как може да бъде променен начинът на мислене, че "колата е цар"? Сигурна съм, че веднъж, щом една пешеходна зона бъде обособена по правилния начин, това ще бъде оценено. Но тук винаги проблемът е бил, че общината се страхува от недоволни.

Мисля, че най-ефективната стъпка е да се вгледате в системата за паркиране и да намалите броя на паркоместата в градския център, на нивото на земята. Но това е наистина голяма тема, която трябва да бъде дискутирана, защото засяга на практика всички. По-лесната първа стъпка е да се фокусирате върху съществуващите улици, които са по-обширни. Имам предвид няколко пресечки и няколко по-големи улици и булеварди, като например пространството пред катедралата Св. Александър Невски. В момента изглежда като кръгово кръстовище с храм в средата, но интензивността на трафика не е толкова голяма. Мисля, че има няколко подобни места, където можете да ограничите инфраструктурата, да забраните паркирането на коли, така че да не "нараните" никого, но в същото време да осигурите добро качество на средата. Това може да е първата стъпка за "бърза победа", когато не си създаваш "опозиция" и си готов да покажеш какви може да са плюсовете.

В стария проект за пространството около храм-паметника се предвиждаше да се премахнат паркингите. Независимият общински съветник Борис Бонев предложи на общинския съвет той да бъде пешеходен, но срещна съпротивата на ГЕРБ и ВМРО.

Фотограф: Георги Кожухаров

Следващата стъпка може да бъде преосмислянето на системата за движение - може да забраните някои улици за коли или да направите еднопосочни такива, но това трябва да се направи на системно ниво и изисква доста време. Опитът да се намерят подобни места и да се започне с пилотни проекти, които предвиждат те да бъдат зелени и приятни зони, е добра стъпка. Също така ще повлияе на полярните мнения, които, мисля, съществува в града.

Имате предвид например фонтаните?

Да, те доста помагат. Паркове, водни елементи, както и проветриви коридори през града, които да позволяват вятърът от планината да слиза към града. С две думи: нужни са зелени публични пространства с водни елементи.

Споменахте вече, че София е зелен град. Аз бих казала, че има много потенциал - истината е, че има много предвидените паркове в Общия устройствен план на града, но те все още не са реализирани. Терените, върху които са предвидени, са частни и общината имаше 15 години да ги изкупи, но не го направи. Сега някои от собствениците искат да строят върху тази земя, защото не са обезщетени. Какво може да бъде решението на този казус? Става дума за седем "зелени клина", които са свързани с планината Витоша. Дали "частните паркове" са възможно решение и могат ли да бъдат отворени за хората, ако собствеността е такава?

София има седем "зелени клина" от планината към града

Фотограф: Цветелина Белутова

Да, могат. Има много такива примери - когато някой иска да строи блок, но допринася за общественото благо. Забелязах тези зелени "крила", които всъщност започват от периферията на града и стигат до историческия център. Много е важно да ги защитите и да ги запазите от застрояване. Освен това имате много добри съществуващи паркове, които можете да оптимизирате. Междублоковите пространства и градинките също са третата важна част от пейзажа, защото те добавят много качество на средата. Ако някой иска да строи, градът може да изработи зелена програма, която го задължава да осигури зелена площ, като обща градина, ако иска да строи. Ако вече не е възможно да направите парковете, София може да се защити от застрояване именно с такава програма, която задължава строителят да допринася за общото развитие на града.

В София има и много занемарени бивши индустриални зони, близо до центъра на града. Има идеи да се превърнат в нови квартали, има и идеи да се направят още паркове там.

Ако искате да изградите климатично устойчиви публични пространства, те изискват много проекти - за това как да се строи там, както и за поддръжката им, за да е сигурно, че ще са ефективни. Затова например да, там може да има нови квартали, но тези нови квартали могат да са свързани с парк, а финансовият ресурс за построяването на въпросния парк може да дойде именно от тези нови квартали.

Във Вашата презентация показахте примери за улично планиране, което осигурява достатъчно място за всички: пешеходци, велосипедисти, има място и за парк, и за автомобили. В София все още нямаме пример за подобна улица. Какво трябва да се направи, за да се случи и тук? Може би общината трябва да е инициатор, без да я е страх, че например ще намали лентите за автомобилно движение.

Мисля, че поляризацията в обществените налгаси е важен фактор тук. Ако искате да направите такава улица, това не значи, че трябва да забраните колите. Можете да имате отворени пространства в града, които просто да озелените, но това не значи, че строителството трябва да бъде забранено. Трябва да намерите инструменти, които да помогнат за обединяването на различните интереси. Ние създадохме "наръчници за улици" и това, което научихме от тези проекти е, че не става въпрос за налагане на забрани за мобилността изцяло, ами за баланс. Това създава база за коалиция, вместо за поляризация.

Имахме подобен проект за един централен булевард - "Патриарх Евтимий", който предвиждаше достатъчно място за градски транспорт (с бус лента), платна за коли, велоалеи, пешеходци, дървета. Но той така и не се случи - според мен защото общината я е страх от подобни решения - за споделени пространства.

Проектът на гражданската организация "Спаси София" за споделен бул. "Патриарх Евтимий"

Отговорът невинаги е в споделените пространства, ами може да бъде и в по-широките улици и в забраната за паркиране на коли. На улицата зад нас (бел. авт. ул. Княз Александър I) можете да видите, че е позволено да се паркира от двете ѝ страни. Общината може да реши да забрани паркирането поне от едната страна и да увеличи пешеходното пространство, така че да е по-комфортно за хората. Може да постави и пейки. Споделените пространства са едно от решенията, но по-широките улици и паркирането само от една страна също са решение. "Изгонването" на колите изцяло никога няма да проработи - трябва да намерим различни начини за по-добър баланс.

Много европейски градове отдавна са въвели нискомисионни зони (НЕЗ) и това е свързано отново с адаптирането към климатичните промени, тъй като засяга качеството на въздуха. София иска да ги въведе в края на тази година, макар и все още предложението да не е гласувано от общинския съвет. Би ли помогнало това на града?

Осигуряването на зони, свободни от коли, и въвеждането на нискоемисионни зони е ключово и бих казал, че върви заедно с добри велосипедни и пешеходни мрежи и добър градски транспорт. Това са неща, които отнема време да се направят, и ако не сте организирали това в една добра система, не сте в позиция да искате от хората да "слязат" от колите. Алтернативите са наистина важни. Също така от основно значение е подкрепата на политическо ниво. Политиците трябва да са обединени, когато се правят такъв тип реформи, предвид тяхната важност.

Вашето студио е изработило проект за преобразяването на железопътната зона в югоизточната част на Амстердам в зелен коридор. И София има подобен проект - за т. нар. "Зелен ринг". Но засега той е само обещание. Да припомним какви биха били ползите от осъществяването му?

Проектът за "Зелен ринг", който да обикаля цяла София

Източник: "Зелена линия София"

Проектът в Амстердам включва железопътните зони между вътрешността на града и кварталите около него. Той успя да създаде важни връзки между двете, както и да осигури зеленина, което вдигна качеството на живот в тези зони. В случая с вашия проект за "Зелен ринг" е от съществено значение да го реализирате, защото обикновено периферията страда от липса на зелени пространства. И би трябвало да е лесно да се постигне, защото не "ядосвате никого", например не е свързано с премахването на паркоместа.

Проблемът е, че старите жп линии са собственост на държавно дружество, което трябва да прехвърли земята на общината и оттук насетне общината трябва да задвижи проекта. Засега една малка част предстои да се изпълни - за 3 от общо 27 километра. Но липсва желание, както и, може би средства. Засега не са правени оценки колко би струвала реализацията на целия проект.

Зависи какво искате да направите. Има много примери как подобен проект може да се осъществи с малко средства, както и с повече. Но няма две мнение относно това каква е промяната за града - всеки знае какво се случи с High Lane в Ню Йорк.

Щом е на нивото на земята, трябва да има лесни начини да превърнете пространството в парк. Мисля, че това би бил един страхотен пилотен проект и е чудесна възможност. Мисля, че градовете трябва да разберат, че за да направят качествени публични пространства, то трябва да инвестират в тях. Изисква много: строителство и поддръжка. Но е така нужно. Замислете се само: всяка година през лятото става все по-горещо и хора умират. Затова въпросът не е дали е нужно или не, необходимост е да се инвестира в публичните пространства. Това е своеобразен начин да се грижим за здравето на хората. И също така е донякъде политическа задача.

Наскоро имаше инициативи за някои малки пешеходни пресечки, но само за един ден, а коли все пак минаваха. Правен е опит и ул. "Съборна" да бъде пешеходна, но това така и не се случи. Сега малка част от нея все пак е пешеходна, но въпреки това хората не я усещат такава - все още вървят по тротоарите и сякаш се страхуват, че ще изскочи някоя кола. Какво трябва да се направи така, че едно място да бъде припознато като пешеходна зона?

Особено важно в историческите центрове е когато една улица вече не е "улица" да спре да изглежда като такава, защото иначе хората продължават да мислят, че вървят върху настилка, където са минавали автомобили. В подобни случаи трябва озеленяване. Това е още една дискусия, която трябва да проведете: как улиците, които не са доминирани от коли, трябва да изглеждат? Те трябва да бъдат много зелени, а не просто да се засаждат по няколко растения. Мисля, че това много променя атмосферата и увеличава усещането за пешеходна зона, а не просто за място без коли.

Поляризацията в обществените нагласи си личи в София, смята архитектът.

Фотограф: Цветелина Белутова

Как трябва да се планират публичните пространства така, че хем да са адекватни за хората, хем да са устойчиви? Преди седмица в София имаше силни бури, а не мисля, че града е подготвен за такива случаи. Какво може да направи, за да се справи с климатичните промени?

Мисля, че ние по-скоро трябва да се адаптираме към климатичните промени, защото вече не може да ги "спрем". Трябва да направим градовете си издръжливи на тях. Това става с много добре озеленени улици; площади и паркове, които задържат вода и да я инфилтрират в земята. Освен това озеленяването влияе на температурата: асфалтовата настилка излъчва топлина и така се образуват т. нар "топлинни острови" (бел. авт. така се наричат местата без зеленина и концентрация на асфалт, които привличат топлина). Когато имаш по-голяма асфалтова площ, това значи, че ще бъде по-горещо, докато когато имаш повече зелени пространства това не се случва, защото зеленината абсорбира жегата и я задържа. Така че озеленяването също така дава различен дневен ред и стратегия за по-добро поддържане на водата и температурата в центъра на града. Ето защо е толкова важно.

Столичната община има план да прави "зелени покриви" на старите сгради и панелните блокове. Това предполагам е стъпка, която може да помогне?

Това е голям проект, но той се фокусира върху частните сгради. Освен това тези "зелени покриви" могат да задържат вода на покрива, но не помагат за охлаждането на публичните пространства. Разбира се, важно е това да се случи, но програмата изисква колаборация между община и собствениците на сградата. Но самата община носи отговорността за публичните пространства. Със сигурност "зелените покриви" са важни, но трябва да бъдат част от един по-голям проект. И не означава, че общината не трябва да прави нищо на ниво "улица".

А какво може да помогне срещу т. нар "топлинни острови"? Ние имаме проекти за "поп-ъп" паркове - малки паркове между блоковете, в училища, където е възможно?

Да, това помага. Има различни стратегии как да се "преодолеят" и основното е асфалтът да се замени със зелени пространства, които не задържат топлината. Водата и водните елементи също охлаждат въздуха.