© Reuters
Срамна арогантност" нарече лидерът на крайнодясната "Лига" Матео Салвини коментарите от Брюксел за възможността Европейската комисия да използва нужните инструменти, ако новата власт в Италия я поведе в "трудна посока".
Коментарът на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от петък обрисува напрегнатото очакване в Брюксел как ще се работи с правителство с поне две крайнодесни партии - безпрецедентна победа за този лагер в цяла Западна Европа, още повече в държава, която е имала фашистки диктатор.
С досегашния премиер, технократа и бивш шеф на Европейската централна банка Марио Драги, се работеше лесно от гледна точка на комисията. С "Италиански братя" на Джорджа Мелони, "Лига" на Салвини и "Форца Италия" на бившия премиер Силвио Берлускони, обасява се Брюксел, ще е различно.
И все пак главоболието за Европа може далеч да не е като през 2018 г., когато Салвини и Луиджи ди Майо дойдоха на власт, начело на нестабилна коалиция между "Лига" и "Пет звезди", две популистки формации в постоянен конфликт.
Абсолютно мнозинство
Със своите 44% от вота (от които 26 са за Мелони и "Италиански братя") дясната коалиция ще има пълно мнозинство в парламента: между 227 и 257 от 400 депутати. Следващият най-добър резултат е за Демократическата партия, която ще вземе почти 100.
Победата на Мелони следва успеха на "Шведски демократи" на Скандинавския полуостров. Със своя втори най-добър резултат крайнодесните ще са решаващи за формиране на следващото правителство, а и те са съюзници на "Италиански братя" (каквито са и управляващата в Полша "Право и справедливост", и крайнодясната "Вокс").
Това ще окуражи крайнодесните в деликатен момент, когато Европа трябва да решава ключови предизвикателства, свързани с енергийната дума и войната в Украйна (поне една от партиите в новата коалиция би била твърдо "против" нови санкции за Русия или изпращане на оръжия на Украйна). Успехът на Марин льо Пен във Франция, втората икономика в еврозоната, да се превърне в ключов фактор в парламента тази пролет повдига въпроси за съдбата на идеи като структурната реформа в еврозоната. Смяната на властта в третата икономика само задълбочава дискусията.
Редом с тези проблеми на преден план изниква още един разлом: имиграцията, която за Мелони (както и за "Шведски демократи") бе водеща тема в кампанията. Миграцията е особено деликатна тема и след като Салвини изрази радостта си: нямал търпение да продължи с политиката си на блокиране на кораби, спасяващи мигранти, които влизат в италианските пристанища (в Брюксел той бе печално известен с това през 2018 г.).
Мелони иска и възможност за преразглеждане на Плана за възстановяване (макар според някои наблюдатели ръцете ѝ да са вързани), иска и европейските договори да нямат превес над националното право.
Затова и в първите часове след изборите нямаше никакви коментари от европейските институции - от същите "бюрократи от Брюксел", срещу които насочи гнева си лидерът на "Италиански братя" на не един митинг. Преди дни обаче от еврокомисаря за правосъдието Дидие Рейндерс дойде друго послание: Европа, без да стои със скръстени ръце (защото има опит с екстремистки партии), ще реагира на отделни действия и на решения, които ще се вземат.
Имаше и ясни реакции на безпокойство (както и на привествие: полският премиер Матеуш Моравецки поздрави Мелони). Председателят на управляващите социалдемократи Ларс Клингбайл видя миналата седмица задаващи се проблеми за европейското сътрудничество заради "антидемократичните" практики, подобни на тези в Унгария. Впрочем преди няколко седмици евродепутатите от "Италински братя" гласуваха срещу резолюция, определила Унгария като "хибриден режим на електорална автокрлация".
"Подходът ми е да сътрудничим с всяко демократично правителство, което желае да сътрудничи с нас. Ако нещата тръгнат в трудна посока, както казах по отношение на Унгария и Полша, имаме инструменти", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Италия обаче не е Унгария: тя е съосновател на ЕС и опитът, който има Брюксел с Будапеща (например със спиране на еврофондове), едва ли е съпоставим. Тъкмо парите, които ще разпределя силно задлъжнелия Рим (дългът на Италия възлиза на 150% от брутния вътрешен продукт), притесниха Берлин. "Новата дясна коалиция ще разпределя пари, които Италия няма", казва за "Шпигел" икономистът Йорг Кремер.
Мелони ще трябва да намери средства за данъчните си облекчения за семействата, бизнеса и самонаетите (за които да има и плосък данък), както и за намаляване на ДДС върху енергийниоте продукти и защита на покупателната способнодст на семейства, работници и пенсионери заради нарастващата инфлация.
Франция не коментира пряко резултата от изборите, но премиерът Елизабет Борн заяви пред BFMTV:
В Европа имаме набор от ценности и, разбира се, ще наблюдаваме дали тези ценности се уважават от всички, когато става въпрос за човешки тправа и правото на аборт.
премиер на Франция
Това разпределяне на средства вероятно ще е свързано и с желанието на Мелони за централизиране на властта в Италия - нещо, което обаче може да срещне отпор от "Лига". Такава политика би изисквала сериозни инвестиции в юга, все още изоставащ икономически далеч над индустриализирания север (от който идва и някогашната "Северна Лига"). И би била трудна, тъй като в коалиционната програма, по искане на "Лига", се говори за стъпки към повече регионална автономия.
Може и да не е толкова страшно
"Гардиън" споделя схващането на редица наблюдатели, които отбелязаха, че е малко вероятно Мелони да търси резки движения поне в началото. Обяснението отново е свързано с пари: каквато и да е икономическата и финансова политика (по която между нея и Салвини има различия), тя ще се нуждае от потока от средства по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 191.5 млн. евро - най-големия в Европейския съюз. Официално предоговаряне на плана така и не е обявявано: говори се само за "промени", а не е сигурно, че Рим ще има широко поле за маневри.
"Двусмислеността е ключова за разбиране на Мелони", казва Матия Дилети, политолог от университета "Сапиенца" в Рим.
Тя наистина се интересува от това да прави компромиси с ЕС по икономическата политика. Но ако ЕС натисне твърде силно италианското правителство, винаги може да се върне в зоната си на комфорт на популистки крайнодесен лидер. Ще прави каквото е необходимо, за да остане на власт.
професор по политически науки
Все още предстои и Европа да разбере каква ще е Мелони като премиер: не всички популисти запазват твърдия си тон при преминаването от опозиция (или антисистемност) към власт. Това не означава, че Брюксел няма да бъде използван от бъдещия министър-председател за вътрешна употреба: когато е необходимо, тя може да се поддаде на изкушението да напада ЕС, за да покаже, че защитава интереса на италианците, както отбелязва от Брюксел журналистът Начо Аларкон за в. "Ел Конфиденсиал".
Защо Мелони може и да внимава
Впрочем Евросъюзът има повече опит с лидери с екстремни възгледи, отколкото е видимо от сегашната политическа карта. През 1998 г. Масимо д'Алема стана един от многото кратко управлявали премиери на Италия. Той заемаше поста година и половина и управляваше "посткомунистическа" партия.
В Австрия крайната десница бе ключова в две правителства: на Волфганг Шюсел (1999-2002 г.) и Себастиан Курц (2017-2019 г.). Матео Салвини вече бе вицепремиер веднъж - от юни 2018 до септември 2019 г.
Според Начо Аларкон ситуацията ще е много по-различна от тази през 2018 г., когато Салвини спираше лодките с мигранти. Най-малкото защото Мелони се ангажира с европейската политика за Украйна, а по други теми балансиращ ефект ще внася присъствието на "Форца Италия" на Берлускони: чрез бившия председател на Европарламента Антонио Таяни, дясна ръка на Берлускони, партията си е осигурила благословията на Европейската народна партия. Фактът, че "Форца Италия" я търси, означава, че ще внимава.
Нещо повече, продължава Аларкон, Мелони даде да се разбере, че няма да прави експерименти с публичния дълг, нито с дефицита, напротив: ще опита да държи в ред финансите на страната. За да избегне фискални турбуленции, Мелони ще трябва да внимава с дефицита, за да се възползва от нов инструмент на Европейската централна банка, създаден през това лято. Това не решава проблемите с програмата ѝ - как ще намалява данъци и ще прави социални разходи - нито как ще се опитва да променя условия в Плана за възстановяване.
Това не означава, че лидерът на "Италиански братя" не създава притеснения в столицата на общността с много от предложенията и идеите си. Там обаче се прави разлика между сериозното и спешното, пише още той.
Да нападаш правовата държава или институциите, са сериозни, но не спешни въпроси: това е процес, който може да отнеме време. Да потапяш страната в икономически и финансов фаос, който да повлече със себе си цялата еврозона, в сегашната ситуация, е спешният сценарий, който всички искат да избегнат.
журналист, "Ел Конфиденсиал"
Показателна е и реакцията на борсите, които откриха седмицата с по-голямо притеснение за Великобритания и паунда (заради икономическите планове на новия премиер Лиз Тръс), отколкото за Италия и Мелони.
