Издателство "Кръг"
Извънредна новина
Най-важните новини в момента, в който се случват - директно в имейла Ви.В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Нашата история започва", с автор Тобаяс Улф, предоставен от Издателство "Кръг"
Майсторът на късия разказ Тобаяс Улф за първи път на български с "Нашата история започва"
Писателят е изигран от Леонардо ДиКаприо в биографичния филм "Животът на момчето"
Тобаяс Улф (р. 1945) е съвременният майстор на късия американски разказ, носител на множество литературни награди, който се публикува за първи път на български на 16 ноември. Един от най-вълнуващите разказвачи отвъд океана е почти непознат у нас. Макар отдел¬ни негови разкази да са излизали в сп. "Съвременник", едва сега родният читател има възможността да го опознае в пълнота със сборника "Нашата история започва". Преводът е на Нина Руева, а художник на корицата е Албена Лимони. Изданието на "Кръг" включва и послеслов от редакторката Антония Апостолова, в който тя обръща сериозно внимание на качествата на Улф като писател и на мястото му в световната литература днес.
"Нашата история започва" е най-добрият начин да се усети автентичния глас на Тобаяс Улф. Това е неговият четвърти и последен засега сборник, който включва 31 разказа. Първият от тях е написан преди повече от четири десетилетия, а най-новият е от 2006 г., като авторът си е позволил свободата да преработи по-старите си творби.
Улф пише за обикновените хора - разведени родители, влюбени, учители, войници, работници, тийнейджъри и деца, с техните дребнави драми и мимолетни радости, невидими съпротиви и глупави безразсъдства. Той разглежда общочовешките ценнос¬ти, екзистенциалните падения и търсенето на универсален смисъл. Именно тази сплав от отчаяние и очакване, от обреченост и упование, от самозаблуди и блянове е в състояние да накара всеки да припознае нещо от собствения си живот в кни¬гите му.
Както пише редакторката Антония Апостолова в послеслова, Улф често е приравняван към групата на "мръсните реали¬сти" като Реймънд Карвър, който се смята за техен баща. Самият той обаче посочва прозата на Джек Лондон и Хемингуей като най-силно повлияла върху творчество¬то му. "Съвършени разкази - цели светове, събрани само в няколко страници - с тежест и плътност, с неочакваната красота на Алис Мънро или Антон Чехов", пише "Хюстън Кроникъл" за сборника.
Тобаяс Улф е носител на наградата за художествена литература "Пен" за романа си The Barracks Thief (1984). Президентът Барак Обама го награждава с Национален медал за изкуствата през септември 2015 г. Автобиографичните му творби "Животът на момчето" (1989) и "В армията на фараона" (1994) се приемат за образци в жанра. От тях научаваме за тежкото му детство. Той е принуден да се мести често с майка си, след като родителите му се разделят. Улф не поддържа връзка с баща си и с по-големия си брат, който също е писател.
За да влезе в колеж, Улф фалшифицира препоръчителните си писма. След две години е изключен, защото е скъсан по математика и защото е проявявал непристойно поведение като да "яде чипс, надвесен през прозореца". През 1990 г. от колежа "Хил" все пак му дават диплома, но при условие, че директорът прочете част от измислените препоръчителни писма за откриване на учебната година.
Всички тези значими събития от трудната му младост са описани във филма "Животът на момчето" (1993), базиран на едноименния автобиографичен роман. В него Улф е изигран не от кой да е, а от самия Леонардо ДиКаприо. Това е първата сериозна роля на едва 17-годишния актьор в голямото кино, където той си партнира за първи път с Робърт де Ниро.
"Късметлия съм", е казвал Улф много пъти, но със смирение. Защото мнозина биха си помислили и дори изрекли, че сегашният му успех е за сметка на тежкото му детство. Самият той никога не е твърдял това, вероятно защото да го направи би означавало да се самосъжалява.
Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Нашата история започва
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
КупетеОткъс от "Нашата история започва" на Тобаяс Улф
Из "Две момчета и едно момиче"
Гилбърт я видя пръв. Случи се към края на юни, на едно парти. Тя седеше сама в задния двор, излегната на един шезлонг, когато той отиде да си вземе бира от хладилника. Помъчи се да измисли нещо, което да й каже, но тя изглеждаше съвършена в своята самота и Гилбърт го достраша да не би да прозвучи като отворко и натрапник. По-късно той отново я видя вътре - бледо, тъмнокосо момиче с кафяви очи и петна от червило по зъбите. Танцуваше с най-добрия му приятел, Рейф. На следващата вечер Рейф я доведе, когато мина да вземе Гилбърт, за да идат на друго парти. Тя беше с него и на по-следващата вечер. Казваше се Мери Ан.
Мери Ан, Рейф и Гилбърт. Ходеха навсякъде заедно онова лято - на купони и на кино, на езерото, на басейните у приятели и на дълги безцелни разходки с колата, - след като Гилбърт свършеше работа в книжарницата на баща си. Гилбърт нямаше кола, затова Рейф ги возеше; дядо му му беше дал своя безупречен стар буик кабриолет за награда, че е влязъл в "Йейл". Мери Ан се облягаше на него, вдигнала фините си боси стъпала върху таблото, докато Гилбърт се изтягаше като паша отзад, подаваше бирите и пускаше иронични коментари за всичко, което привлечеше вниманието му.
Гилбърт беше крайно ироничен. В годишния албум на випуска от гимназията, където с Рейф бяха съученици, той бе признат за "Най-циничният". Това го радваше. Гилбърт вярваше, че разочарованието е естествено следствие, ако не и дълг, на всеки ум, който можеше да проникне по най-бързия начин през официалната версия до истинското естество на нещата. Той се стремеше да не приема нищо на доверие, да не уважава никакви други авторитети, освен собствената си преценка, и елегантно да не се изненадва и от най-отвратителните престъпления и безумия, особено вършените от богоизбраните в света.
Мери Ан го слушаше какви ги плещи дори когато изглеждаше заета с Рейф. Гилбърт знаеше това и разбираше кога е успял да я шокира. Тя стискаше ръце, мигаше бързо и върху млечната кожа на шията й избиваше червено петно, ярко като родилен белег. Не беше трудно да я шокираш. Баща й, капитан от бреговата охрана, бе най-тесногръдото човешко същество, което Гилбърт бе срещал. Една вечер, когато с Рейф чакаха Мери Ан, капитан Макой се вторачи в сандалите на Гилбърт и го попита какво мисли за битниците. Госпожа Макой беше пръснала плетени на една кука каренца из цялата къща, както и снимки на котенца, на Светите земи и на играещи покер кученца, а в тоалетната - от онези химически джаджи, които правеха водата синя. На Гилбърт му ставаше жал за Мери Ан всеки път когато отидеше да се облекчи в дома й.
В началото на август Рейф замина на риболов в Канада с баща си. Той остави на Гилбърт ключовете за буика и му каза да се грижи за Мери Ан. Гилбърт оприличи думите му на някоя от репликите, които герой във военен филм би отправил към своя скучен другар, преди да замине на великата си мисия.
Рейф му даде инструкциите в стаята си, докато си събираше багажа за пътуването. Гилбърт лежеше на леглото и го наблюдаваше. Той искаше да поговорят, но Рейф пускаше една след друга шестте плочи от поредицата с операта "Палячи". Гилбърт се съмняваше, че наистина я харесва, макар от време на време Рейф да издаваше тананикащи звуци, сякаш знаеше цялата партитура наизуст.
Според Гилбърт операта го интересуваше по същия начин, по който се бе захванал да играе скуош тази зима - като някакъв аксесоар. Той лежеше мълчалив, докато Рейф си вършеше работата - събираше екипировката си елегантно и акуратно, без излишни движения или колебания къде са му нещата, а по някое време отиде до огледалото и се огледа, сякаш беше сам. Гилбърт се изненада от гнева, който изпита. После Рейф се обърна към него, подхвърли ключовете на леглото и произнесе репликата за това да се грижи за Мери Ан.
На следващия ден Гилбърт се разходи из града с буика съвсем сам. Той паркира неправилно пред "Нордстром"[1] със свален покрив, като пушеше цигари и гледаше излизащите отвътре жени, сякаш чакаше някоя от тях. От време на време поглеждаше часовника си и се намръщваше. Закара колата до един кей на пристанището и помаха на някаква пътничка от корабчето за Виктория. Тя гледаше надолу към водата и първо не го видя, но щом корабът започна да се отдалечава от кея, вдигна очи и го забеляза да й праща въздушна целувка. Момичето се отмести от парапета и изчезна от поглед.
По-късно той отиде в "Ла Луна", един бар близо до университета, където знаеше, че няма да му искат лична карта, и седна така, че да вижда буика. Когато барът се напълни, Гилбърт излезе, вдигна капака и провери маслото точно пред големия прозорец на заведението. На една преминаваща двойка той каза: "Тази проклетия смуче масло като невидяла". После потегли с изражението на мъж, който има важна и не особено приятна работа за вършене. Спря да си вземе цигари от две различни дрогерии.
Обади се вкъщи от втория магазин, каза на майка си, че няма да се прибере за вечеря, и попита дали е пристигнало нещо по пощата за него. "Не - отвърна майка му, - нищо." Гилбърт хапна в един драйв-ин и обикаля известно време, след което се качи до панорамното място на Алки Пойнт, седна върху капака на буика и започна да пуши със замислен, философски маниер, умишлено пренебрегвайки момичетата и гаджетата им в колите наоколо.
Откъм пролива се прокрадваше гъста мъгла. От другата страна на водата светлините на града се размазаха и се чу сирената за мъгливо време. Гилбърт перна фаса към сенките и потри голите си рамене. Когато се върна вкъщи, се обади на Мери Ан и двамата се разбраха да отидат на кино следващата вечер.
[1] Американска верига луксозни универсални магазини. - Бел. прев.