© Георги Кожухаров
Атанас Семов, Красимир Влахов и Янаки Стоилов подписаха решението на Конституционния съд за мандата на Инспектората към ВСС с особено мнение.
Удълженият на практика безсрочно мандат на Инспектората към ВСС с решението на Конституционния съд е предопставка за най-чиста форма на зависимост, а освен това отваря широко вратата за погазване на Конституцията с неспазване на мандати и в други органи в бъдеще. Това накратко смятат трима конституционни съдии, подписали с особено мнение решението на Конституционния съд.
В мотивите си Красимир Влахов, Атанас Семов и Янаки Стоилов посочват причините да не са съгласни с решението на мнозинството, което прие, че с изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно на инспектори.
Решението на Конституционния съд (КС) даде отговор на въпроса за изтеклия още през 2020 г. мандат на настоящия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който продължава да функционира, тъй като Народното събрание все още не е излъчило нови членове. С него обаче на практика Контитуционният съд позволи продължаващ мандат без краен срок до избора на нови членове на инспектората от Народното събрание, макар че мандатът на главния съдебен инспектор е фиксиран на 5 г., а на членовете на Инспектората - 4 г.
С решението съдът отхвърли и съмненията в съдебната практика за валидността на актовете им. Заради различни позиция по въпроса трима конституционни съдии подписаха с особено мнение - Атанас Семов, Красимир Влахов и Янаки Стоилов, като застъпват различни аргументи.
Конституционният съд удължи неограничено мандата на съдебния съвет и инспектората
Конституцията не допуска главният инспектор и членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет да продължат да изпълняват правомощията си след изтичане на мандатите им, включително когато Народното събрание не е избрало нови на техните места - това решение смятат за правилно Влахов и Семов.
Двамата съдии правят изричната уговорка, че това решение не се отнася за други държавни органи, а единствено за Инспектората към Висшия съдебен съвет, вероятно имайки предвид, че от него ще бъдат вадени изводи и за самия ВСС, чиито мандат изтича на 3 октомври, а съставът му не е попълнен, тъй като Народното събрание не излъчи членове от парламентарната квота.
"Не приемаме, че негласната аналогия с такива органи и необходимостта да се обезпечи тяхното функциониране в определен бъдещ момент следва да предопределя решението по това дело, чийто предмет е ясно очертан в тълкувателното искане", коментират Влахов и Семов.
Те подчертават, че съдът е изправен пред една изключителна хипотеза, за която Конституцията не предлага решение, именно защото поради своята изключителност тя надхвърля представите и допусканията, с оглед на които е създадена конституционната уредба.
"Опасното в случая е в това, че Конституционният съд, поемайки отговорност за чуждата безотговорност (в случая на Народното събрание), рискува да изведе по индуктивен път една тълкувателна конструкция - за абсолютна непрекъсваемост при функционирането на Инспектората към ВСС, а и изобщо на конституционно установените държавни органи - генерализирането на която е в състояние да предизвика повече и по-сериозни проблеми от този, който настоящото дело се домогва да разреши. При това за целта би се наложило Съдът да пренебрегне изгражданата си в продължение на десетилетия устойчива практика относно властническите мандати", посочват още двамата съдии в особеното мнение.
Допускането членове на държавен орган, за които в Конституцията е предвиден мандат, да могат да упражняват правомощията си след изтичането на мандата, е предпоставка за най-чиста форма на зависимост, тъй като в рамките на своите мандати членовете на органа са относително защитени, докато след края им са в положение на несигурност и зависимост поради възможността органът, който ги избира или назначава, да може във всеки момент да сложи край на овластяването им. Това е напълно несъвместимо със самата идея за гарантиране на независимост чрез определяне на мандат.
Заради това и те смятат, че е допустимо мандатът да бъде удължен само в случай, че Конституцията или законът (при мандати, уредени в закон) изрично предвиждат такава възможност.
Влахов и Семов цитират и съдебна практика като посочват, че анализът на нормативната уредба показва, че в случаите, когато за функционирането на държавата е необходимо да се осигури непрекъснатост при осъществяването на функцията на определен орган, по преценка на законодателя има нарочна уредба на конституционно или законово равнище, като при това способите, чрез които се осигурява тази непрекъснатост, са различни.
"Конституционният съд няма власт да овластява и в частност да продължава изтекли мандати (както и да валидира актове и действия, извършени след изтичане на мандата) - тази компетентност в разглеждания случай принадлежи изключително на парламента, който избира членовете на Инспектората към ВСС и който разполага с нормотворческа власт, вкл. за изменение и допълнение на Основния закон (чл. 153 от Конституцията)", смятат Влахов и Семов.
"Закриване на държавността": проваленият избор изправя съдебния съвет пред нерешима криза
"Обръщаме внимание на опасността, при възприемане на обратната на поддържаната от нас теза по предмета на делото, да се стигне до неограничено във времето овластяване (конкретно на членовете на Инспектората на ВСС, а по аналогия - и на други държавни органи), като тази възможност може лесно да се превърне в злоупотреба от страна на политическата власт чрез поддържане за неопределено време на "правилните" хора без гаранциите за независимост, които дава мандатът.
"В разглеждания случай при това се стига и до абсурдния резултат, при който овластяването на инспекторите с изтекли мандати да продължат да заемат длъжностите си да е функция на поведението на малцинството народни представители поради отказа им да участват във формирането на конституционното мнозинство от 2/3 за избор на нов състав на Инспектората (чл. 132а, ал. 2 и 3 от Конституцията), като по този начин се рискува напълно да се компрометира наглед добрата идея за избор с квалифицирано мнозинство като гаранция за професионализъм и надпартийност при избора", коментират съдиите в особеното мнение.
"Резултатът ще бъде фактическо овластяване за нов (при това възможно неограничен по време) мандат с гласовете на малцинството от народните представители, което категорично лишава така овластените от каквато и да е демократична легитимност. При това разпоредбата на чл. 132, ал. 4 от Конституцията изрично забранява главният инспектор и инспекторите да бъдат избирани повторно за два последователни мандата, а продължаващото изпълнение на функциите за неопределен период не само заобикаля тази конституционно забрана, но е възможно и да я надхвърли, ако това състояние продължи дори повече, отколкото е продължителността на мандата, както е напълно вероятно да се случи", допълват Семов и Влахов.
"Убедено смятаме, че върховенството на правото ще е в много по-голяма степен защитено, ако решението по настоящото дело беше отправило ясно послание за недопустимост държавните органи да пренебрегват вменените им от Конституцията задължения и по този начин да изиграе ролята на своеобразно "ранно предупреждение", с което да дисциплинира тяхното поведение занапред при стриктно спазване на изискванията на Основния закон, дори и с цената на това временно да се преустанови функционирането на Инспектората към ВСС (включително като се отчита възможността да се приеме, че за периода след изтичането на мандатите на членовете му неговите актове и действия са недействителни), респ. и на други конституционно установени органи, които занапред могат да се окажат в аналогично положение", мотивират се Влахов и Семов.
"Убедени сме впрочем, че ако Конституционният съд постанови такова решение, попълването на състава на тези органи би било основен приоритет на следващата легислатура, докато при противоположен изход на делото решаването на проблема може отново удобно да бъде отложено за неопределено време, в зависимост от динамиката на политическата конюнктура, а не според изискванията на Основния закон", подчертават двамата съдии и допълват: "Не приемаме, че конкретна политическа ситуация и обусловените от нея нарушения на Конституцията могат да "пишат" самата Конституция".
Янаки Стоилов: КС трябва да защити Конституцията, а не да оправава Народното събрание
"Разделението на властите не трябва да води до изолация, а да установява функционално взаимодействие между органите на държавната власт. Когато липсва такова взаимодействие и сътрудничество, а институциите, в случая Народното събрание, не изпълняват свое правомощие като бездействат, то Конституционният съд чрез актовете си не бива по същество да го оправдава, а да защитава Конституцията", посочва в отделно особено мнение Янаки Стоилов.
Той подчертава, че всеки държавен орган, създаден на основата на Конституцията, осъществява определена функция, в този смисъл той е необходим и незаменим. Взаимодействието между държавните органи при упражняване на държавната власт е така силно обвързано, че нарушения във функционирането на един от тях се отразяват повече или по-малко на цялата държавна система, допълва Стоилов.
"Конституционният законодател едва ли е допускал, че на това най-висше институционално ниво Конституцията няма да се прилага поради бездействие на Народното събрание. Фактите напоследък обаче сочат за такава тенденция. Проблемът се задълбочава от това, че в редица случаи отговорността, ако въобще такава се реализира, е само политическа, но не и юридическа", коментира Стоилов.
"Просрочването на мандатите на конституционно установени органи от страна на отговорните за тяхното избиране става проблем на политическата система, особено когато тя претендира да е демократична. Неговото решаване трябва да се търси и чрез наличните юридически средства, а функционирането на държавните органи без прекъсване не бива да се постига с цената на пренебрегване на конституционната роля на мандатността. В противен случай рискът от преминаване към недемократично управление е реален. Наред с това той създава тълкувателен прецедент, който може да се използва в други подобни случаи", допълва още той.
"Вярно е, че с действие или бездействие от страна на Народното събрание не бива да се стига до елиминиране на органи, които са конституционно установени. Но ако се окажем в ситуация на отпадане на органи поради липса на избор/назначаване на нови, това би означавало, че Конституцията до голяма степен е загубила реално приложение и сме преминали в неконституционен режим на управление, при който дори Конституционният съд едва ли би могъл ефективно да я защити. Не бива да омаловажаваме и друга опасност - незачитането на мандатите, които изискват квалифицирано мнозинство за избор на техните членове, може да се окаже средство на едно политическо малцинство в парламента да поддържа действието на органи с изтекъл мандат, които са удобни за него", смята Стоилов.
Той посочва и че това тълкуване "позволява неправомерното и необосновано бездействие на Народното събрание с оглед формиране на Инспектората към Висшия съдебен съвет, а и на други държавни органи, да продължава. Нещо повече, търпимостта на такова състояние от страна на Конституционния съд рискува да лиши Конституцията от юридическа защита в тази ѝ част и да превърне императивните норми относно продължителността на мандатите в пожелателни разпоредби."
