© Юлия Лазарова
Евроатлантическа коалиция няма как да стане публично приемлива, ако не бъдат отстранени съмненията в корупция и злоупотреби с власт, казва политологът.
Резултатът от изборите е силно фрагментиран парламент и липса на ясно очертано мнозинство, което да управлява. Как се стигна дотук и какво предстои - "Дневник" прави традиционната си анкета сред политически наблюдатели. Днес четете отговорите на политолога Калоян Велчев.
След офертата на Бойко Борисов въпросът е трябва ли партиите от сваленото наскоро от ГЕРБ правителство да преговарят с него?
- Каква точно е офертата на Борисов, не става напълно ясно. Той едновременно посочи желаните от него партньори, но каза и че ще работи с всички в парламента. Според мен, форматът на преговори ще се избистри, когато новият парламент бъде свикан. Тогава би трябвало да стане ясно в какво точно качество Росен Плевнелиев и Соломон Паси ще водят преговори, например.
Изглежда от ГЕРБ ще засилват натиска върху "Демократична България" (ДБ) с различни "оферти". Започва една игра на обвинения за това кой ще носи отговорност, ако и този парламент не може да излъчи правителство. Подобни заигравки не правят добро впечатление. Още повече, че резултатът от изборите конституира такъв парламент, в който формиране на мнозинство без ГЕРБ е непостижимо.
Борисов постави на първо място войната, заставането на страната на Украйна и срещу Путин, даване на оръжие на Украйна. С този коз надигра ли предишното редовно правителство?
- Ходът на Борисов беше силен, но очакван. Положително е да чуем подобни заявки от партията, спечелила изборите. Проблемът е, че не чуваме нищо повече от заявки.
ГЕРБ спечели изборите, но отказва да отстрани причините, поради които се оказа в такава тежка политическа изолация от 2020 година насам. Евроатлантическа коалиция няма как да стане публично приемлива, ако не бъдат отстранени съмненията в корупция и злоупотреби с власт. Без истински компромиси няма как да се излезе от патовата ситуация. Поне не и във формат евроатлантическа коалиция.
Какъв е шансът ГЕРБ да състави правителство без партиите, които поставят на първо място противодействието на корупцията в страната, чието лице са ГЕРБ и ДПС?
- Избирателите раздадоха картите на политическите формации и в момента всички варианти са на масата. При положение, че от ГЕРБ не са готови на тежки компромиси и евроатлантическа коалиция се окаже невъзможна, то пред тях има и други варианти, които на този етап изглеждат по-логични. Коалиция ГЕРБ-ДПС-"Български възход" (БВ) изглежда по-лесно постижима - Стефан Янев и ДПС вече заявиха готовност за диалог, а ГЕРБ е в отговорна позиция и няма да е сериозно да се откаже от управлението в толкова трудна за страната ситуация.
Чисто формално, подобен коалиционен формат няма мнозинство и ще бъде трудно управляем, но е възможна подкрепа от отцепници или сваляне на кворума при гласуването на кабинет. Третият мандат също би могъл да бъде шанс за създаване на правителство, но е рано да спекулираме дали ще се стигне дотам и у кого би отишъл той.
ГЕРБ си върна преднината сред избирателите - какво е обяснението: къса памет на избирателите, "стягане на редиците" на задкулисните кръгове, които просперираха по време на управлението й, феноменът, че хората масово се примиряват с големите кражби, стига те самите да оцеляват, или нещо друго?
- В абсолютни стойности ГЕРБ възстановява много малко от подкрепата си. Спрямо последните избори има прилив от около 40 хиляди гласа, но спрямо 2017 г. отливът на избиратели възлиза на малко над 500 хиляди. Днес ГЕРБ не е голяма партия, тя е най-голямата партия в една фрагментирана среда със средни по големина и малки партии.
Върната преднина се дължи на ниската избирателна активност, която придава повече тежест на твърдите ядра на партиите. В този смисъл ГЕРБ не са си върнали преднината, а партиите на промяната изгубиха инерция. Наличието на толкова сериозно твърдо ядро около ГЕРБ се дължи най-вече на дълбокото вкореняване в местната власт.
Мислите ли, че избирателите разбраха, че на фона на световните катаклизми в България тече битка за освобождаване на превзетата държава? Защо послания за нея сякаш не стигат до широк кръг граждани?
- От всички избори, през които преминахме последната година и половина, темата за завладяната държава се очертаваше неизменно като основна. Наред с подобни послания обаче, се развива по-силен контра наратив, че всички са маскари и той отблъсква хората от политиката като цяло.
Грешка ли беше липсата на предизборни коалиции сред анти-ГЕРБ партиите, както и отхвърлянето на възможността за следизборни?
- Това е въпрос на миналото. Сега навлизаме в нов етап от политическия процес и е важно политическите формации да удържат идентичността си. "Продължаваме промяната" (ПП) сякаш са решили да завият по-наляво, където се отваря пространство за нови играчи, а и има нужда от автентично представителство. ДБ остава единствен конкурент на ГЕРБ в център-дясното пространство, което също дава скрит потенциал на коалицията.
Отказвайки предизборна коалиция, двете формации всъщност си създават перспектива, която не изключва бъдещо взаимодействие но в управленски, а не в предизборни формати. (Колкото до БСП, в рамките на 5 години столетницата успя да загуби над 700 хиляди избиратели, над 2/3 от електоралния си корпус. Този негативен тренд не може да бъде спрян, ако се продължава сегашният курс на партията).
Ще се стигне ли до компромиси и какви, според Вас?
- При евроатлантическа коалиция ще са необходими сериозни компромиси. ПП отказаха разговори, но от ДБ биха могли да поставят тежки условия, например оттегляне на Борисов, гласуване на квотата за ВСС с магистрати, които не са посочени от ГЕРБ и ДПС и които биха могли да променят динамиката в състава на ВСС, така че столът на Гешев наистина да се разклати. Подобни условия не ми изглеждат изпълними, но биха представлявали пробив в евентуални бъдещи преговори.
Колкото до алтернативна коалиция около Янев и ДПС, там изглежда няма нужда от кой знае какви компромиси.
Партията на Слави Трифонов слезе от небосклона. Има ли опасност и други да я последват?
- Падението на "Има такъв народ" (ИТН) ни показва какво се случва, когато откажеш да поемеш отговорност за управлението на страната, при това няколко пъти. Това би трябвало да е червена лампичка за всички политически сили, без изключение.
Какъв е урокът за политиците за следващите избори, за които някои вече прогнозират, че ще са през февруари? Каква е формулата, за да излезем от спиралата на непрекъснати избори?
- Неприятно е, че по-малко от седмица след изборите вече си говорим за следващите. Това започва да се превръща в норма, а и основните играчи сякаш отново превключват в режим кампания. Партиите се готвят за кратък парламент, а служебният кабинет - за дълго управление.
В публичното пространство вече започват да битуват най-различни компромисни идеи за успокояване на ситуацията. От преговори на "Дондуков" 2 между всички сили и съгласяване по основни приоритети, през програмни и експертни кабинети, до управление на супермалцинството. Всички тези варианти отчитат нуждата от отдръпване на партийните лидери от изпълнителната власт. Всички тези варианти биха могли да произведат едно нелошо решение за излизане от сложната ситуация.
Живеем в сгъстено време. При нормална обстановка с редовни парламенти, тези четвърти избори би трябвало да ни се случат след поне 10 години, когато сме в друг етап на общественото си развитие. При това сгъстяване и тази поляризация, много по-бързо се изхабяват и посланията, и лидерите. Според мен, би било добре всички партии да свикат своите върховни органи и да освежат лидерството си. Това обаче по никакъв начин не е формула за решение на кризата, още повече, че голямата част от партиите са лидерски и при промяна на лидера си ще се стопят. По този начин обаче, поне бихме видели жизнеността на политическите сили и техният потенциал да произвеждат решения и личности.
Редно е президентът да играе по-активна роля за изграждане на консенсус и да спомогне изграждането на мнозинство, а не да го бламира.
Ако и този парламент не успее да произведе управление, според мен, е редно да се сформира служебно правителство с представители на всички формации, представени в 48-то Народно събрание и с приоритети, за които и партиите и президентът са се съгласили.
Как ще коментирате поведението на Костадин Костадинов в БТА вчера?
- Грозно поведение на лидера на "Възраждане", за жалост, трудно можем да очакваме друго от него.
