Друг вид обезпечение на вземане е залогът. Законът за задълженията и договорите предвижда залог на движими вещи и на вземания, а Търговският закон предвижда залог на движими вещи и на ценни книжа. Българското законодателство не урежда статута на криптовалутите и не е пригодено към все по-голямото им използване и навлизане в оборота. Поради това, в редица случаи за уреждане на определен въпрос, свързан с криптовалута, се прибягва до прилагане по аналогия на сходни режими и институти, познати у нас. Така, за целите на предоставяне на обезпечение по договор за заем, бихме могли да приемем, че криптовалутите са вещи, които да бъдат заложени и прехвърлени в полза на кредитора. На този принцип работят редица онлайн платформи, които предоставят заеми на физически и юридически лица срещу залог на криптовалути.
Законът за особените залози ("ЗОЗ") предвижда по-особен ред за предоставяне на обезпечение под формата на залог, като разширява обхвата на имуществата, които биха могли да бъдат заложени. Очаквано, криптовалутите не попадат в дефиницията на нито едно от тези имущества, но дори и да можем да ги приравним към някое от тях (например движима вещ или вземане), сегашната редакция на закона не е пригодена към режима на криптовалутите и по-скоро би създала повече затруднения, отколкото да благоприятства страните в отношенията им.
Така например, първият проблем, с който бихме се сблъскали е, че в общия случай физическо лице не би могло да бъде залогодател по ЗОЗ. Това е така, тъй като законът предвижда, че залогодатели могат да бъдат само търговците, както и някои строго определени групи физическите лица. На следващо място, дори да бъде учреден особен залог върху криптовалута по реда на ЗОЗ, не е налице механизъм, който да гарантира заложния кредитор срещу действия на залогодателя по разпореждане с криптовалутата. Децентрализираният им характер не държи сметка за евентуално наложени ограничения върху тях, респективно наличието на такива ограничения няма как да бъде записано в мрежата. Залогодателят, който продължава да разполага със заложената криптовалута (което е същината на залога по ЗОЗ) може свободно да я продаде, да я замени за друга или изобщо да се разпореди, както сметне за добре, без заложният кредитор да може да противодейства.
Друг практически проблем би възникнал при пристъпване към принудително изпълнение върху заложената криптовалута. Предвид спецификите на криптовалутите, фактическото разпореждане с тях и преместването им от един портфейл в друг може да бъде реализирано единствено от лицето, което притежава "ключ" за портфейла, където се съхранява съответната криптовалута. Така, ако този ключ не е предварително предоставен на заложния кредитор, не е налице ефективен правен механизъм, чрез който да бъде реализирано принудително изпълнение върху криптовалута. От своя страна, предварителното предоставяне на ключа към портфейла пък би застрашило интересите на залогодателя и възможността му за реакция срещу незаконосъобразни действия и претенции на кредитора.
