Bulgaria
This article was added by the user . TheWorldNews is not responsible for the content of the platform.

"Нямата рече: сърцето що дума, право е" на Галина Танева (откъс)

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"

В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Нямата рече: сърцето що дума, право е", с автор Галина Танева, предоставен от Издателство "Сиела"


"Нямата рече: сърцето що дума, право е" от Галина Танева танцува с неравноделния такт на българската душа. Българската авторка, съживява автентичните традиции и обичаи на сакарското село Устрем в нежен разказ за забравената България.


Да прекараш живота си на хиляди километри от България, но винаги да носиш любовта към родното в сърцето си. Това е съдбата на българската писателка и авторка на сборника с разкази "Шепот от Сакар" Галина Танева, чиято втора книга "Нямата рече: Сърцето що дума, право е" излиза на пазара, за да разкаже една чудотворна приказка за българското


Заедно с красивата любовна история на двама млади влюбени, сред страниците на "Нямата рече" оживява и една особена мисия - да съхрани и запази за поколенията отпечатъка на един отиващ си свят.


Неговите думи, отдавна потънали във времето, песните, непети от много години наред; ястията, неслагани на трапезата отдавна. Бисери, които живеят само в спомените на малкото останали баби в село Устрем, където е живяла и израснала самата Галина Танева.


Пристъпете в света на това изгубено в Сакар село, където един урок, най-важен от всички, е: "Сърцето що дума, право е"!


Когато се връща в родното село на майка си, за да разпръсне праха ѝ, Ния няма намерението да се задържа дълго. Родена на хиляди километри от българските планини - в добре подредения, логичен и милионен Лондон - младата жена за пръв път истински се потапя в хаотичната свобода на мястото, към което майка ѝ винаги е изпитвала особена обич.


Докато урежда въпроса с погребението, Ния малко по малко опознава китното селце и неговите чудати обитатели, чиито странен и трудноразбираем диалект е толкова различен от българския, който е свикнала да чува у дома.


Един ден обаче на гроба на нейната прапрапрабаба Ния се случва нещо странно Някак си тя се пренася далеч назад във времето - в живота на своята съименница.


Озовала се в свят, който не познава, Ния ще трябва да научи повече за собствената си родова история, да опознае дълголетните традиции и обичаи на селото и да открие нова част от себе си. Част, която ще ѝ помогне да се освободи от болката, дълго трупана в душата ѝ.


Нейни спътници и наставници по време на това духовно пътешествие към миналото ще бъдат Велика Нямата, прозорлива билкарка, събрала в себе си цялата вековна мъдрост на народа ни, и отец Никола, добронамерен свещеник, който милее за съдбата на съселяните си.


А Ния ще трябва сама да намери отговора на въпроса как е възможно да усеща всичко около себе си толкова близко, при все че идва от коренно различен свят?
Нежен и проникновен, докосващ и мъдър, "Нямата рече: Сърцето що дума, право е" е завладяващ разказ, чийто напевен и познат ритъм се лее с неравноделния такт на българската душа.


Плод на обединените усилия на устремци, книгата подробно разказва за зимните обреди и обичаи на сакарското село. Галина Танева дума по дума събира автентичните текстове на народните песни от детството си и записва характерни за селото рецепти за ястия, в които се крие магията на това мистично място. А с нея и любовта към България и българското


Галина Танева е родена през 1976 г. Израсла е в полите на Сакар планина в селата Устрем и Каменна река, откъдето идва голямата ѝ любов към българското село. Дебютният ѝ сборник с разкази "Шепот от Сакар" излиза през 2021 г. и ѝ носи множество литературни отличия, сред които първа награда в националния литературен конкурс "Асен Разцветников" и номинация за престижната литературна награда "Елин Пелин". Завършила е право в Бургаски Свободен Университет и счетоводство в Exeter college, Великобритания. В момента живее в Лондон със семейството си.


Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.


Нямата рече: Сърцето що дума, право е

С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка

Купете

Откъс от "Нямата рече: сърцето що дума, право е" на Галина Танева


Глава трета
ИЗГУБЕНА


Загледа се Старата в пухкавата къделя вълна, нанизана на хурката ѝ. Загледа я, загледа, па наплюнчи два пръста и дръпна едно влакно. Засука го, усука го и го завъртя на вретеното. Наплюнчи отново пръсти и пусна вретеното. То заигра нагоре, надолу и дърпаше нишка от къделята. Врътна го още един път Старата и продължи да преде. Ама тая нишка, пустата, много се сучеше... Не вървеше добре. Много възли имаше, ще трябва още малко да я пооправи. Дръпна пак вълна от къделята и продължи да преде.


* * *


Недельо, Недельо, хубава байнова.
Станала Неделя, рано на неделя...


Този напев звучеше нейде дълбоко в душата на Ния. Бе чувала песента много пъти от майка си. Това беше една от любимите ѝ песни.
- Мъна, òтвори си òчите, мъна. Айде жа си òдим.


Непознат глас я измъкна от напева на песента. Ния отвори очи. Пред нея стояха две жени. Едната доста възрастна, другата по-млада, около възрастта на майка ѝ. Не ги познаваше. Не ги бе виждала никога досега.
- Нийо, ставай да си òдим - обърна се към нея по-младата. - Ади, стига си седяла, тейка ти скоро жа прибере воловете!


Трудно ѝ беше да разбере думите на тези жени. Говореха с онзи диалект, но много по-силен. Те явно я познаваха. "Мен вече кой ли не ме познава в село", помисли си тя.
- Джено, ни видиш ли, че ѝ прималя! - каза по-възрастната. - Дай малко вода!
- На - отсече другата и подаде една пръстена стомна с вода. - Нийо, майко, ста̀ни. Требе да си òдим!


Ния отпи, почувства се малко по-добре. Опита да се изправи и главата ѝ пак се залюля. Старицата я прихвана и задържа. Колко дребна жена, а откъде намери такава сила в ръцете си! И изобщо кои бяха тези жени?


Чак сега забеляза облеклото им. И двете бяха облечени в онези носии, същите като тази на майка ѝ. Дълги, черни, вълнени сукмани, от кръста надолу леко набрани. Пазвите бяха изрязани в правоъгълна форма и богато украсени с жълти и червени шевици. Под сукманите си носеха бели ризи, избродирани на ръкавите с подобни шевици. Полите на сукмана завършваха с ивица повтарящи се сърмени ленти, а под нея се виждаше красивата бродерия на ризите. И двете жени бяха запасани с тъкани престилки. На главите си носеха забрадки. Червени, изрисувани с цветя.


Никой не беше споменавал да има представление. Не знаеше за събор или нещо такова... Дора щеше да ѝ каже. И колко време е лежала на земята тук. Загледа се в гробовете. Наоколо липсваха гробовете, които бе видяла по-рано. Имаше само обикновени камънаци...


Отлично помнеше, че бе се спряла пред гроба на съименницата си. Ния Ангелова. Бе прочела името много добре! Как е възможно просто да се изпари? Огледа се наоколо. Нищо от гробището не приличаше на него си. Гробовете бяха много по-малко. Нямаше я постройката в единия край. На нейно място имаше малка кирпичена барака. Дори оградата липсваше. На мястото на високата каменна ограда сега там имаше само един плет.


Някой шега ли си прави с нея? Как е възможно всичко това?!