Оливия Лазард, Carnegie: Критичните суровини са сред причините за войната в Украйна

Ценните и редкоземни материали също са част от причините за войната в Укрйана    ©  Shutterstock

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Интервюто е взето от германския журналист Максимилиян Пробст и германското издание ZEIT, като е предоставено на "Капитал" специално от автора.

Г-жо Лазард, вие смятате, че войната срещу Украйна има и други измерения. Какво точно визирате?

Добре известно е, че Украйна е една от най-богатите на енергия страни на европейския континент, с големи запаси от въглища и газ. Но често се пренебрегва фактът, че Украйна също има много различни видове редки суровини като литий, кобалт, титан, берилий и редица редкоземни елементи. Стойността на резервите в момента се оценява на 6-7 трилиона евро.

Русия иска да присвои тези суровини?

Хронологията на събитията ме кара да се замисля. През юли 2021 г. ЕС сключи договор за стратегическо партньорство с Украйна за тези редки суровини. А значението му трудно може да бъде надценено или подценено. Единствената друга страна, с която ЕС има подобно сътрудничество е Канада. През есента последва първи търг, за да могат компаниите да проучват находищата. И през февруари последва руската атака.

Това не е ли малко преувеличено и спекулативно? Защо тези суровини да са важни за Русия?

Защото те са от решаващо значение за Европа. Първичните суровини от критична важност ( т. нар. CRM, за които ЕС има конкретна политика) са гръбнакът на енергийния преход. Европа се нуждае от много от тях, те се използват в електромобилите и слънчевите панели. Изчислено е, че Украйна има 20 от 30-те минерала и руди, които ЕС класифицира като критични суровини.

Много експерти казват: войната е исторически конфликт, роден от стари империалистически идеи. Това не е ли вярно?

Да, това е вярно. Става въпрос за стари империалистически идеи - но империалистически идеи, проектирани в бъдещето и адаптирани към настоящите исторически събития. Става въпрос за създаването на зависимост във веригите за доставки и използването на слабости за печелене на власт.

Според вас какъв е точно руският претекст?

Войната дойде в момент, когато стратегическото партньорство на ЕС с Украйна имаше за цел да интегрира страната по-силно икономически и индустриално и да я интегрира в енергийния преход. Русия не може да има интерес от това. Още преди войната климатичните планове предвиждаха еманципиране на ЕС от руската изкопаема енергия. Енергийният преход беше заплаха за политическото и икономическо влияние на Русия върху ЕС. Чрез достъпа до запасите на Украйна от критични суровини Русия може да направи енергийния преход по-несигурен в бъдеще. Между другото, много от споменатите резерви се намират в източните, сега анексирани територии.

От ваша гледна точка звучи така, сякаш Русия действа много стратегически и умишлено, наистина, сякаш изменението на климата и енергийният преход в Европа определят действията и. Но Путин каза, че няма глобално затопляне. Това противоречи ли на вашия подход?

Публично Путин е оценявал глобалното затопляне много различно през годините, отхвърляйки го, класифицирайки го като проблем на Запада, но и дори приемайки го заради земеделските възможности, които ще открият в Русия. Бях още по-изненадана да открия напълно различна теза във вътрешни руски документи като стратегията за национална сигурност или стратегията за критичните суровини. Кремъл допуска, че светът ще навлезе в най-нестабилната фаза в човешката история поради изменението на климата, и че Русия трябва да се подготви за това по отношение на международната сигурност и геополитиката. Особено в областта на енергетиката, селското стопанство, водите и технологиите.

Можете ли да обясните това по-подробно?

Изменението на климата ще засегне все повече хранителните и водните системи. В опит да се подсигури, Кремъл насочва селскостопанските си сектори към по-високо производство от няколко години. Напоследък обаче реколтата е намаляла поради климата и сушата, давайки представа за това, което предстои, и намеквайки, че Русия трябва да разгледа други стратегии за укрепване на собствената си хранителна и селскостопанска устойчивост. Все пак засега Русия се издигна до най-големия износител на пшеница в света през последните години и осъзна, че тази стока може да се използва като лост, ако не и като оръжие, както току-що видяхме във войната срещу Украйна.

Виждате ли тази стратегия и в енергетиката?

Да. Русия диверсифицира енергетиката си в отговор на променящото се глобално търсене и съвременните политики. Тя разчита на тройна зависимост: изкопаеми горива, ядрена енергия и важни минерали. ЕС и САЩ ускоряват енергийния си преход, което прави минералите все по-важни. Някога бившият Съветски съюз беше суперсила в тази област, а сега Русия иска отново да стане такава. Следователно Кремъл иска да получи достъп до активни и потенциални находища, от които другите големи икономики се нуждаят също за своите енергийни, дигитални, технологични и военни нужди. Минералните залежи и преработвателните мощности са два основни лоста в днешната геоикономика.

Извън спекулациите какво точно виждате, така че критичните суровини в Украйна могат да бъдат мотив за война за Русия?

Нека погледнем към руската стратегия в Африка успоредно с това, което се случва в Украйна. Континентът е изключително важен в надпреварата за възобновяема енергия. Русия иска да спечели повече влияние там. Бях на място през 2018 г., когато паравоенните сили на Вагнер дойдоха в Централноафриканската република (ЦАР). В рамките на четири години наемниците на Вагнер поемат контрол над влиятелни и въоръжени групировки, важни за търговията. Наемниците на Вагнер са се активизирали в много райони, където се предполага, че има находища на важни минерали, но също и в Мали, Мадагаскар или Мозамбик.

Какво конкретно прави Русия?

Те предлагат сигурност на съответните елити - военни партньорства и търговски взаимоотношения. В замяна те получават стратегически позиции и райони, както и достъп до критични ресурси, включително минералите. В ЦАР организация като Вагнер обикновено използва корупцията на местния елит или сключва договори с паравоенни въоръжени групи. Те също така помагат за създаването на мафиотски структури, които например помагат за елиминирането на опозиционни фигури от политиката или гражданското общество. Освен това Русия харчи много пари за политически кампании, особено в страни, които, като Мадагаскар, нямат правни разпоредби или ограничения за средствата за кампании от чужбина. В замяна те получават политическо влияние и власт, която да използват за лост. Или дори достъп до мините. След това те се изследват или ги експлоатират чрез фиктивни офшорни компании.

Ами западните компании? Те също се опитват да правят бизнес, когато и където имат интерес.

Абсолютно. И те не винаги действат по най-добрия начин. Но: компаниите в сферата на ОИСР са по-стриктно контролирани. Западната общественост също упражнява контрол - което е отлично. Иска ми се същият натиск да бъде упражнен върху компании извън ОИСР, включително от тяхната общественост. Когато не се обръща внимание (а обикновено не се!), се накланят везните в полза на по- безскрупулни играчи, включително руски и китайски, които често са склонни да оставят повече екологични, социални и управленски щети след себе си.

Какво може да направи Европа?

Първо разберете новите реалности. ЕС започна да разглежда геополитическите измерения на енергийния преход много късно. Преди ковид локдауните и преди войната ЕС видя прехода през технологии и финансова ефективност. Не беше мислил за факта, че веригите за доставки могат да се превърнат в оръжия. Що се отнася до критичните суровини за енергийния преход, Европа сега е 90 процента зависима от Китай. Политологът Янка Ертел анализира как Европа е влязла в "системно съперничество" с Китай. Трябва да включим по-добре Русия в тази концепция и да разберем как се развиват отношенията между всички страни. Това системно съперничество е по-голямо от самата Европа, но със сигурност има за цел да ограничи способността на Европа да се развива и да функционира. Трябва да се изправим срещу тях.

Но как? Моля, направете предложение.

Има невежество. Фактът, че въобще не осъзнавахме опасността от войната в Украйна, говори много за състоянието на нашите системи за разузнаване и сигурност. Ето защо призовавам разузнавателните органи в ЕС да бъдат настроени спрямо геополитически, екологични, геоикономически и социално-политически рискове, които има в момента. В идеалния случай анализът на сигурността е само вътрешнодържавен разговор, а трябва да колективен европейски апарат. Колко уязвими са веригите за доставки трябва да бъде свързано с геополитически анализ.

И как точно тези анализи биват правени на практика?

Като започнете да трансформирате европейските вериги за доставки. Търсенето на критични материали нараства, а предлагането е ограничено за много от минералите. Ето защо аз твърдя, че нови мини също трябва да бъдат открити в Европа при строги екологични условия. И трябва да инвестираме повече в чужди мини. Досега Европа следваше логиката: Откъде най-евтино да взема енергия или суровини? Това е грешният начин. Днес повече от всякога си струва да действаме по начин, основан на конкретни ценности, да свързваме икономическата стратегия с климата и екология. Така че в крайна сметка местните общности да се възползват наистина и да станат по-устойчиви, а не да се създават корумпирани елити.

Това няма ли да повиши цените на суровините и на енергийния преход тук, в Европа?

Да, в краткосрочен план този път е по-скъп, отколкото зависимостта от евтини руски или китайски суровини. И със сигурност е предизвикателство да се обясни това на обществеността във време, характеризиращо се с инфлация, поляризация и популизъм, дори и с тенденция към фашизъм. Увеличаването на разходите може би също може да бъде смекчено с умни държавни политики. Но едно нещо е ясно: в по-дългосрочен план няма друга алтернатива за Запада, освен да пести средства, да се конкурира с Русия и Китай, и да прави по-добри търговски предложения, които насърчават справедливост и устойчивост.

Не разсъждавате ли малко идеологически? На последната климатична конференция ЕС каза на африканските страни: не инвестирайте повече в газ. И година по-късно, заради енергийната криза и войната в Украйна, същите страни казват: моля, увеличете отново производството на газ.

Не е въпрос на как мислим, а на стратегия. Ситуацията с газа показва в какво шизофренично състояние изпада Европа по отношение на климатичната дипломация, когато не е в състояние да интегрира системно мислене и предвиждане на сигурността. В крайна сметка това води до фатални грешки. Европа не може да се изнизва, няма преки пътища към успеха. Именно те дават възможност на Кремъл или Китай да обвиняват Европа в двойни стандарти и лицемерие спрямо африканските страни. И да задълбочи разделението в самата Европа чрез дезинформация. Опасявам се, например, че руската пропаганда ще бъде насочена срещу движението за климата в бъдеще.

Какво могат да направят?

: Руските агенти за дезинформация могат лесно да се опитат да предадат в социалните медии, че ЕС всъщност не се интересува от енергийния преход и със сигурност не от климатичната справедливост. Че ЕС просто преследва неоколониален проект и иска да експлоатира още повече Африка. Че в крайна сметка ЕС само задълбочава зависимостите си от изкопаеми горива и процеса за пренастройване е просто към американския шистов газ. Целта на подобна кампания би била да унищожи доверието на европейските граждани в демократичните правни канали на ЕС.

Какви биха били последствията?

Без подкрепата на гражданите ЕС би бил парализиран и би се провалил като глобален политически център. Точно към това се стреми днес Русия. Така че ситуацията е по-несигурна от всякога. Ние в Европа спешно трябва да разберем как климатичната криза, енергийният преход, сигурността, геополитиката и атаките на авторитарни режими срещу отвореното общество оформят света днес и как те се опитват да оформят Европа към самопровал. И как да им отговорим. Защото ако ЕС се провали в климатичния преход, той ще се провали и демократично, икономически, технологично и социално.