Основен певец в хора на величаенето си се оказа самият Борисов

© Юлия Лазарова

Като всеки процес на разпад, политическият минава през определени фази. Те произвеждат сигнали, които ние виждаме и оценяваме. И си казваме: "Аха... Щом са се появили точно сигнали, значи този процес на разпад е в момента в еди-каква фаза". В момента крайно интересен, в този смисъл, е ГЕРБ.

Най-общо казано, всеки разпад в политиката тръгва от точка "рационален избор" и в крайна сметка стига до точка "магически заклинания". Когато се намират в първата точка, политиците: анализират - трезво, без емоции - ситуацията; полагат в нея целите, които искат да постигнат за обща полза; след което организират наличните (и привличат достъпните) ресурси в система, която да постигне целите и да произведе резултат, който да бъде разпознат като добър за общото благо.

Никак не е лесно човек да остане на тази точка дълго време. Това е и една от причините да не е добре никой политик да се задържа на власт прекалено дълго. Рано или късно политиците се подхлъзват, напускат тази точка и започват да се пързалят и търкалят надолу към точка, в която няма трезв разум и рационално целеполагане. Има емоции, щения, хрумвания, суеверия, вяра в чудеса и все по-интензивното залагане върху символни жестове, от които се очаква да произведат желания резултат по магически начин.

Историята на "реалния социализъм" в България илюстрира тази деградация, макар тя да течеше с ужасно бавни темпове. В началото, някъде докъм средата на 1960-те години, комунистите съобщаваха следното: "Само ние притежаваме онази научна идеология, която ни позволява да организираме общественото и икономическото развитие по един научен, системен начин". Правеха петгодишни планове, в които всичко беше пресметнато и поставено в таблици.

Към началото на 1980-те години, обаче, нещата се промениха. Комунистите с инстинкта си усетиха, че светът се променя и реалността се изплъзва от техния контрол. Изоставиха претенциите да са носители на научния разум и отплуваха към света на магическите жестове. Напълниха центровете на българските градове със сгради, които да символизират онова, което вече беше ясно, че не е така - а именно, че тяхното управление е за векове. Затова сградите, както и площадите покрай тях бяха облицовани (некадърно) в мрамор - символ на вечността.

Страната също така бе залята от "монументални" паметници и стенописи, целящи да разпространяват същото съобщение. Но ако се вгледаме в тях ще видим, че те изразяваха нещо друго - потъването на комунистите в джунглата на най-диви езически суеверия, символи и ритуали. Така или инак в момента, в който комунистите напуснаха рационалния разговор и потънаха в света на магиите стана ясно, че предстои техният край.

След края на комунизма тази деградация бе последвана отново от режима на Путин в Русия. В момента наблюдаваме този процес у нас, в случая с ГЕРБ.

Спорно е дали Бойко Борисов изобщо някога се е намирал в позицията "рационален избор". Да, избирал е между различно алтернативи, което все пак изисква наличието на някакъв разум. Но това е плосък, пресметлив, "инструментален" (по Кант - съжалявам за прехвърлянето към тежък философ по повод Борисов, наистина) разум. Целта не е била общото благо, а частното благо на не много дълъг списък хора.

Подобен разум обаче може да бъде упражняван единствено, ако човек има лесен достъп до ресурс, който да разпределя между хората от списъка. Когато този ресурс се изплъзне, както се случва на ГЕРБ от април 2021 година, то и разумът, колкото и плосък, също си тръгва с него. Остава онова, което виждаме: стигащи до истерия езически ритуали, чиято цел е да върне по магичен начин (т.е. не като следствие от реална причина) отслабналата сила на уморения стар вожд на племето.

Цитат на деня: България си има Меси и това съм аз

"Като имаме Меси в отбора," декларира Тома Биков, "би било глупаво да го държим на резервната скамейка". Тази декларация дойде след дни спекулации, че може би ГЕРБ ще издигнат за премиер някой, който да не е Борисов. Това би било рационално действие, особено ако този премиер е някакъв що-годе приличен човек. Това обаче е невъзможно, с оглед очевидното потъване на цялото племе "ГЕРБ" в света на заклинанията, от които се очаква да променят реалността: да превърнат Борисов от символ на балканско-бандитско управление и на тежки зависимости от Москва в еманация на "евроатлантизма".

Бойко Борисов. (В) първо лице

С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка

Купете

Биков, по-нататък, разкрива магичния резултат, който очаква да се случи: "Меси е на 34 години, той още е капитан на отбора". Ще рече: не го гледайте нашия, че е стар; можем да го съживим. Любен Дилов-син допълва, че веднъж така съживен, от стария вожд на племето ще може да се очаква "нещо да се промени".
Вождът не само ще мърда, но ще има силата да мести хора и неща. Спряганата за премиерски кандидат Десислава Атанасова, усетила, накъде духа вятърът, побърза да се включи: "бих номинирала Бойко Борисов".

Всъщност на този етап на политически разпад не е възможно друго поведение, освен сляпата вяра на племето, че старият вожд може да бъде съживен с достатъчно заклинания във вярност. Винаги е така. Племето е обзето от масова психоза и е убедено, че колкото по-екзалтирано обявява величието на вожда си, толкова по-велик ще става той, за да върне и тяхното величие.

Бойко Борисов. (В) Първо лице: Още два мандата по-късно

С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка

Купете

Това се случва и на Путин тия дни, когато започна да му се вижда краят; но у нас си имаме национална специфика. Прието е самият вожд да не се включа в собственото си заклинателно величаене. Неговата роля е да се прави на скромен, но отговорен, готов да поеме тежестта на народните съдбини. У нас, обаче, внезапно основен певец в хора на величаенето си се оказа самият Бойко Борисов.

"По-добър от мен няма, колкото и нескромно да звучи," ни осведоми той в разгара на величаещия го хор. И продължи: "Още не е узрял политическият ни елит България си има Меси в това отношение, и това съм аз".

По принцип, в политиката магическите заклинания не работят. Но поне си имат установен ритуал. Трябва да се спазва, за да не стане самият заклинател смешен в очите на хората. Който политик не прави дори това - той е разпаднат на пихтия, която би била лесна за оформяне от по-стегнати и устойчиви политици, застанали против него. Пример дават украинците, които в сблъсък с уж огромен по размер противник - но пихтиест и отдаден на магически заклинания - успяват да го оформят в своя полза.

Имаме ли такива украино-подобни политици в българския парламент? Ще видим в близките две седмици.