© Reuters
Полският президент Анджей Дуда пред Общото събрание на ООН
Полша е поискала от Съединените щати да разположи оръжия на НАТО на територията ѝ заради Русия. Това потвърди президентът на страната Анджей Дуда, независимо от публичните уверения на двете страни, че не планират подобни действия в страни, присъединили се към алианса след края на Студената война.
В Полша, която традиционно е обезпокоена от възможна руска заплаха на границите си, властите едновременно се превърнаха във водещи застъпници на Украйна във войната и търсят активно начини да защитят сигурността си.
Варшава реагира след поредната заплаха на руския президент Владимир Путин, отправена покрай обявяването на "частичната военна мобилизация" от 21 септември. Руският лидер даде знак, че страната му не изключна напълно мерки като ядрен удар, за да защити територията си (има се предвид територията, която анексира миналата седмица и която почти всички държави в света смятат за част от Украйна).
Програмата за споделяне на оръжия
Европейските сили обсъждат различни варианти за укрепване на сигурността си след ескалацията от последните седмици - както заради мобилизацията, така и покрай "референдумите" в четири украински области, довели до анексията им от Русия.
"Няма признаци, че ние, Полша, ще държим (ядрени оръжия - бел. ред.) в ръцете си в близко бъдеще. Винаги съществува възможността да участва в програма за споделяне на ядрени оръжия", казва Дуда в интервю за "Газета Полска". По думите му това е причината Полша да разговаря с американски представители за възможността, а въпросът да е "отворен".
Полският държавен глава обяснява, че не става дума за оръжие под полски контрол; "участието в обмена не означава да имаш собствено ядрено оръжие", изтъква Дуда.
Варшава от месеци настоява, че трябва да се присъедини към програмата за споделяне. Към момента водещата източноевропейска икономика е и основният логистичен център за доставка на оръжия и хуманитарна помощ за Украйна.
Едновременно с това неразполагането на ядрени оръжия на САЩ в Европа (и съответно изтеглянето на наличните) бе ключово изискване на Русия към Запада, преди да нападне Украйна. Москва поиска и друго: Алиансът да се върне към границите си отпреди 1997 г. (а това не включва Източна Европа).
Интегрирана отбрана
Междувременно испанският в. "Ел Паис" обяви, че Берлин е предложил Мадрид, заедно с други съюзници, да се включи в противоракетния щит European Skyshield заради нарастващ риск от Русия покрай войната. Кабинетът отрича да е получавано официално предложение, което би поставило Германия в предните редици на държавите, които се стремуят да укрепят европейската отбрана - терен, на който винаги дискретно е била на втори план зад Франция, продължава испанското издание.
Източници на вестника обясняват, че независимо от отричането германски представители са обсъдили инициативата с испански миналата седмица на посещение в Мадрид. Берлин, който откри пропуски в противовъздушната си отбрана, вижда спешна нужда от покриване на пробойните в защитата от балистични ракети. Досега подобен риск се очакваше само от Иран, но не и географски близки страни като Русия.
Германия вече преговаря с Израел за придобиване на системата Arrow 3, която може да прехваща ракети извън атмосферата, както заяви израелският премиер Яир Лапид на 12 септември. Макар Испания да е далеч от Централна Европа, Германия иска да изгради интегрирана архитектура на противовъздушната отбрана на НАТО, чийто противоракетен щит има военноморски компонент край южноиспанското пристанище Кадис.
