Все по-труден пазар
Доходността по всички държавни облигации - от САЩ до ЕС и България, започна да се повишава още от миналата година, но истинското ускорение дойде през последните месеци. Причината за това е започналата политика на централните банки за агресивно повишаване на лихвите и заявките за още затягане на паричната политика в опит да се овладее инфлацията, което се отразява неизбежно и в разходите по дълговете. Допълнителен натиск обаче оказват икономическата несигурност, войната в Украйна, но и чисто местни фактори - нестабилната политическа обстановка в България и неяснотата за предстоящите избори най-вероятно правят инвеститорите още по-предпазливи. Отделно и обявените от служебния финансов министър Росица Велкова тревожни перспективи за хронично високи бюджетни дефицити също подкопават имиджа на страната като фискално дисциплинирана.
Преди две седмици това се отчете и при аукционите на двете емисии по външния дълг на България - страната пласира евробондове за 2.25 млрд. лв. - 7 и 12-годишни с доход от 4.33 и 4.81%. През пролетта доходността по тези матуритети щеше да е с около 2 пр. п. по-ниска, по оценки на пазара, което се изразява в 100 млн. евро по-малко лихвени плащания.
Усложнена задача
С аукциона в понеделник МФ затвори месец септември с общо емисии за 350 млн. лв. на вътрешния пазар. В оставащите три месеца до края на годината ще бъдат предложени ДЦК за още 1.65 млрд. лв, като най-натоварени с аукциони се очакват да са октомври и ноември, според индикативния емисионен календар на финансовото ведомство. Неуспехът да се наберат всички търсени 200 млн. лв. тази седмица обаче ще направи задачата по-сложна, тъй като по план предстоят още преотваряния на същата емисия, а също и опити да се пласират по-дългосрочни - 10-годишни облигации.
Сладващият понеделник насроченият аукцион е отново за 200 млн. лв. от емисията с падеж юли 2026 г., която беше протворена в средата на септември.
Осигуряването на оставащите около 1.7 млрд. лв. държавен дълг до края на годината, необходими за покриване на падежите и бюджетния дефицит, става все по-предизвикателно заради влошаващите се пазарни условия. На аукциона в понеделник за нова емисия 5.5-годишни ДЦК са пласирани едва 150 млн. лв. при търсени 200 млн. лв.
Причината е слабият инвеститорски интерес, като подадените поръчки са били за едва 203.85 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие 1.02. Така финансовото министерство явно е решило да не удовлетвори част от тях и да постигне по-приемлива доходност. Тя обаче все пак е 4.13%, което е 223 базисни пункта над нивата по германския дълг, което показва още по-разширяващ се спред спрямо предишните аукциони. Спредът е индикатор за риска по една емисия - само седмица по-рано при пласирането на книжа с близо четири години остатъчен матуритет рисковата премия спрямо аналогичните германски облигации беше под 150 б.п. От данните на БНБ, която провежда аукциона, се вижда, че е имало одбрени поръчки при доходност от 4.52%, а най-ниската е 3.71%, като според Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток", голямата разлика между двете също е показател за несигурност както и вялото участие на институционални инвеститори записали под 20% от емисията.
Най-голям обем от емисията - малко над 80%, са купили банките, следвани от пенсионните фондове (9.3%) и застрахователните компании с 6.7%.
"Апокалиптичните настроения на международните дългови пазари очаквано се пренесоха и на местна почва. Като вземем предвид и предстоящото предлагане на местен дълг до края на годината в размер на близо 1.7 млрд. лв съвсем предвидимо пазарните участници бяха изключително предпазливи", коментира Мартин Търпанов.
