© Юлия Лазарова
Според "Продължаваме промяната" измененията са част от гаранциите за съставяне на правителство на малцинството, в случай че се стигне до втори мандат
Извънредна новина
Най-важните новини в момента, в който се случват - директно в имейла Ви.Депутати от "Продължаваме промяната" и Атанас Атанасов от "Демократична България" предлагат шефовете на Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), Служба "Военно разузнаване" (СВР) и на Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) да се назначават от Министерския съвет по предложение на министър-председателя вместо с президентски указ.
Това се разбира от законодателни промени в четири закона. За тях съобщиха от "Продължаваме промяната" и уточняват, че измененията "са част от гаранциите за съставяне на правителство на малцинството, в случай че се стигне до втори мандат". От съобщението се разбира, че промените са общи с "Демократична България". От качените в сайта на парламента законопроекти като вносител от обединението е посочен само Атанас Атанасов.
Една от промените предвижда президентът да няма роля и при назначаването на главния секретар на МВР (сега това става по предложение на кабинета и с указ на държавния глава), а Национална служба "Охрана" да премине към военния министър.
"Продължаваме промяната" и "Демократична България" имат план за кабинет на малцинството
Промените на двете партии включват още и изменения в Наказателно-процесуален кодекс (НПК), които предвиждат отпадането на ролята на прокурора като посредник между съда и полицията, когато за извършването на определени действия по разследване се изисква произнасяне от съда.
"Всички предложения целят по-бърз и ефективен наказателен процес по разкриване на престъпления и търсене на отговорност от нарушителите. При запазване на основната компетентност на прокурора да осъществява ръководство и надзор в досъдебната фаза законопроектът предлага и възможност за разследващите органи да образуват досъдебно производство и извън случаите на неотложност. Извършването на извънпроцесуални действия при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, но невъзможност да се обоснове неотложност на случая, води единствено до забавяне, а в много случаи до извършване на действия, които не могат да се ползват с тежест на доказателство в наказателния процес, а често и до необходимост от тяхното преповтаряне", пише в съобщението промените.
Подобна ситуация имаше при акцията за ареста на бившия премиер Бойко Борисов, неговия пиар Севделина Арнаудова и бившия финансов министър Владислав Горанов. Тогава МВР предприе действия по неотложност, но впоследствие те не бяха потвърдени от съда, прокуратурата трябваше да повтори част от тях. В крайна сметка прокуратурата отказа да поиска постоянно задържане и да повдигне обвинения.
Измененията, които предвиждат промяна в начина на избор на шефове на службите, целят да съответстват на конституцията, според която Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност, както и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили.
"Продължаваме промяната" и "Демократична България" искат гаранции, че изпълнителната власт ще поеме пълната политическа отговорност по време на кризи, които застрашават националната сигурност на страната.
Вносителите на идеите уточняват, че законопроектът не ограничава правомощията и информацията, която президентът има и получава във взаимодействието си със службите.
"В името на прозрачността и обективните критерии за избор на председателите в законопроекта се предвижда всяко назначение да бъде предшествано от изслушване на кандидатурите в съответната ресорна комисия в
Народното събрание. Законодателното предложение е наложително в контекста на развитието на войната в Украйна и бежанския натиск, при които защитата на националната сигурност следва да е основен приоритет на правителството за постигане на целите, заложени в чл. 24 от конституцията", уточняват в съобщението за промените.
Измененията, които предвиждат и главният секретар да се назначава по предложение на министър-председателя и от Министерския съвет, също са мотивирани със "следване на конституционната повеля, че Министерският съвет осъществява политиките по обществения ред и националната сигурност и премахва нетипичната роля на президентската институция по пряко влияние върху организацията и дейността на изпълнителната власт в
лицето на МВР чрез персонални назначения на главния секретар".
Промените предвиждат още Националната служба за охрана да премине към министъра на отбраната, а задължителната охрана на висши длъжностни лица да се намали до една година след освобождаване на поста. Запазва се възможността при необходимост да се осигури по-продължителна охрана. "С цел оптимизиране на дейността на службата, на нейните човешки и финансови ресурси се предлага ограничаване на кръга на охраняваните лица, заемащи длъжности в общата администрация на президентството, до онези случаи, в които придружават висшите длъжностни лица по време на събития, представляващи източник на повишен риск", предлагат още от двете партии.
