© DariuszSankowski, Pixabay
Национално изследване на нагласите за четене показа, че 20% от анкерираните не са прочели нито една книга през последната година, а най-малко четат българите между 15 и 30 години. Не особено приятните изводи от проучването изнесе Мая Бобева от Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Изледването е направено тяхна по поръчка от "Алфа рисърч" в края на 2021 г.
Според нея това е световна тенденция и не е характерна само за България, но все пак има и разлики. Например проучване през 2017 г. в Германия е показало, че четенето на книги е намаляло, като за немското общество резултатите са били голям шок, тъй като това е нацията, която купува най-много книги в света. При тях обаче четенето намалява точно при групата 44-54 години. Това е обяснимо, защото те отдавна имат големи публични инициативи за насърчаване на четенето още от детска възраст до 15 години.
"Ние имаме инициативи, но нямаме толкова силна целенасочена държавна политика по отношение на четенето", сподели Мая Бобева. Според нея най-тревожното нещо в изследването е, че споменатите 20% от хората не само не са прочели нито една книга през годината, а нямат изобщо книги в домовете си. Но пък обнадеждаващо е, че 83% от анкетираните родители заявяват, че четат на децата си, а в крайна сметка така се поставя началото на интереса към четенето.
Една от новините, които е произвело това проучване е, че сериалите по телевизиите са изместени от четенето в интернет. В момента се оформя една тенденция, че хората предпочитат по-кратки текстове.
Според Мая Бобева има нужда и от осъвременяване на списъците с литературни произведения за задължително четене, които се дават на учениците през лятната ваканция, тъй като не може едни и същи книги, които родителите са чели, да се очаква да бъдат интересни и на децата им. Има нови книги и нов изказ, които биха въвлекли по-успешно и повече подрастващи в света на четенето.