Отбивката е най-сладкото пътешествие. Краткото отклонение от плана, наречено "само да отскочим", винаги завършва с откритие. Точно такова е Шопрон - чаровен град в най-западната част на Унгария. Ако ви се намери повече време във Виена - достатъчен е само един ден, това е мястото за отскачане. Намира се само на 60 км, или на час с чист, топъл и уютен влак, който може да вземете от централната гара във Виена. Последната спирка е Шопрон. Така ще пристигнете отново в земите, по които са се разхождали римляни и Хабсбурги. И както знаем - винаги благодатни и щедри.
Малко история
Римското име на Шопрон е Скарбантия. Руините от форума и защитната крепост се намират до централния площад на града. Оттук е минавал важен търговски маршрут, Кехлибареният път, който свързвал Балтийско море с Адриатика. Римляните са градили не само над, но и под земята. В петкилометровата мрежа подземни тунели съхранявали най-важното - виното. През IX-XI век дошли унгарците, построили замък и прекръстили града на Suprun по името на владетеля си. През XVI век османците завладяват почти цяла Унгария, но не и Шопрон. Той придобива важно икономическо значение и в него намират дом и работа много преселници.
Следват Хабсбургите, Австро-Унгария и до края на Първата световна война тук има предимно германско население, а името на града е Оденбург. Според Трианонския договор западните унгарски земи трябвало да се отстъпят на Австрия. Но съдбата на Шопрон е решена много нестандартно и демократично за времето си. На 14 декември 1921 г. се провежда референдум, на който 65% гласуват градът да остане в Унгария. Оттогава получава званието Civitas Fidelissima ("Най-преданият град").
Намираме се в полите на Алпите и планината се усеща. "В Шопрон или духа, или вали, или бият камбани", ще ви каже всеки. Така си е. Освен камбанния звън, на всеки кръгъл час от пожарната кула се разнася красива мелодия на мадригал. Така е от XVI век. Преди се е изпълнявала на тромпет, днес е в някаква електронна версия, което не отнема от поезията на кръглия час. Единствено на комунистите не се харесала и само те успели да прекъснат вековната традиция. Но и без нея музиката е във въздуха на града.
В тази част на света влиянието на фамилията Естерхази е и до днес. А където има Естерхази, има и музика. Хайдн им бил чест гост и докато се разхождате, ще минете под прозорците на наетия му апартамент. Ще минете и през достолепния неокласистичен Културен център "Ференц Лист". Лист израства в селце на тридесетина километра от Шопрон. Първия си концерт изнася на девет години точно в тази сграда. Само след няколко години, вече със слава на рок звезда, идва отново да свири в любимия си Шопрон. Концертът се помни с мелето и побоя между дамите да се докопат до драматично хвърлената ръкавица на подиума - било запазена марка на композитора.
Въпросът "Франц или Ференц" ту се събужда, ту заспива и от време на време в него, сякаш живеят в XIX или XX век, се намесват и претенциите на словаци и хървати. Все пак има едно генерално и негласно стискане на ръце да бъде наричан и Франц и Ференц, в зависимост от коя част на границата. А за абсурда на спора, един факт: има запазено писмо на Лист, в което заявява: "Аз съм унгарец." Само че го е написал на немски.
Храната
Освен че е елегантен и с вкус, Шопрон е и вкусно място. Шницел, гулаш, паприкаш и горещи супи и бульони с галушки има навсякъде. Никога не омръзват, когато са сготвени добре. (Така бяха в ресторантите Erhardt, Deák, Bozi Rozi - първите два са в града, третият - на излизане от града.)
Типични за този район са бобът, зелето, месото и тестото, много често съчетани в сладко-солени вкусове.
Fuszerezet voroskaposzta е червеното зеле, сготвено с круши или ябълки, лук, чесън, бекон, ким, мед и червено вино. В унгарските кулинарни книги изрично се свързва с Шопрон, колкото и трудно да се доказват подобни твърдения. Все пак това е не толкова самостоятелно ястие, колкото гарнитура. Опитах го и в дехидратиран вариант, който ми се стори ненужно усилие. И изобщо, всичко се върти най-вече около месото - свинско, говеждо, дивеч и птици.
Hortobágyi palacsinta е палачинка, пълнена с пилешко или телешко, сготвено в стила на гулаша, залети със сос от червени чушки и сметана. Меко казано - много питателно.
Лозарите в тази винена област - Бургенланд, засаждали зеленчуци, най-вече боб, в междуредията на лозята. Ползите били в двете посоки, бобът виреел чудесно, давал ценен азот в почвата, а гроздето растяло здраво. Затова от него накрая се получавало добро вино.
Виното
Вино тук се прави и пие от римско време. По време на османското нашествие Шопрон остава под управлението на Хабсбургите и се затвърждава като ключов център на винопроизводство. Така е до 1946 г., когато хиляди германци са депортирани от Шопрон, заради "колективната вина за Втората световна война". Сред тях се оказали някои от най-ценните винопроизводители и търговци и това заедно с въвеждането на кооперативите, които бълват количества с ниско качество, осакатява бранша. Днес той е напълно съвзет с възстановяването на фамилните изби.
Това е най-хладният унгарски винен регион. Езерото Ферто (Нойзидлер) прави летата по-хладни и зимите - по-меки. Белите вина (най-често срещаните са грюнер велтлинер, шардоне, също и Zenit и Irsay Oliver, създадени от кръстоски през ХХ век) са по-ароматни, и с по-изявени киселини от останалите унгарски. Червените (блауфранкиш, цвайгелт, каберне совиньон, каберне фран, пино ноар) са като цяло елегантни и с потенциал за отлежаване.
Така или иначе това е столицата на блауфранкиша /kékfrankos на унгарски/. Името му идва от сините франкове, с които войниците на Наполеон си купували вино.
И преди денят ви в Шопрон да е приключил, не си тръгвайте без няколко бутилки вино, купени направо от избите. Ето три винарни, които си струва да посетите (много по-сигурно е с предварителна уговорка):
Luka
Намира се на 5 км от Шопрон. Само на минути от избата е мястото на паневропейския купон. Изба Luka е семейна, женска (екипът й е предимно женски) и червена, защото впечатлява с червените си вина. Иначе запазеният й цвят е лилавият - като цвета на пяната на цвайгелта. А той според уайнмекърът Енико Лука е най-представителното за избата вино. "Нашият цвайгелт е с мъжки характер и женствена лекота."
Taschner
В началото Курт Ташнер се занимавал с продажбите на виното на баща си, после решава и той да прави вино. В момента е уайнмейкърът на Taschner - фамилия с германско-унгарски корени и поколения назад винари. Има богато портфолио с червен велтлинер, грюнер велтлинер, шардоне, блауфранкиш, цвайгелт, каберне совиньон, пенливо. Може да видите вината му на летищата във Виена и Будапеща.
В лозята на тази 400-годишна изба има хамелеони, затова ще ги видите и на етикетите им Фотограф : Марина Караконова
Steigler
Личният ми фаворит. Избата е на 400 години, в нея се правят дегустациите. Тук се следват древни традиции на органично отглеждане и производство. В лозята им има хамелеони, затова ще ги видите и на етикетите. Всички вина - грюнер велтлинер, блауфранкиш, сира, каберне фран, са прецизни и елегантни, направени в модерен стил. Уайнмейкър е Томаш Варга, учил и натрупал опит в Австрия.
Предан и унгарски е несъмнено, но ще усетите германско-австрийското присъствие навсякъде. Градът е двуезичен, хората пътуват по-често до Виена, отколкото до Будапеща, и някак си много от по-възрастните мъже приличат на Франц-Йосиф.
Шопрон се оказва в центъра на най-голямото политическо събитие на новото време. На 19 август 1989 г. се организира т.нар. паневропейски пикник близо до Шопрон. От германска страна главен организатор е била Ангела Меркел. В началото събитието звучало съвсем невинно, поредното младежко сборище за мир и комунизъм, но се оказва със съдбоносно значение. Естествено, освен идеология в топлата августовска вечер бил замесен и алкохолът. Опиянени колкото от него, толкова и от жаждата си за свобода, група от близо 600 източногерманци събрали смелост и се отправили към границата с Австрия, която е само на минути. Става немислимото: унгарските граничари сами вдигат бариерата. До този момент това е една от най-зловещите и зверски пазени граници, на която се е стреляло без предупреждение. Пикникът предизвиква верижна реакция и три месеца по-късно Берлинската стена пада.
Шопрон е минал през много драми, но е приказно идилично място, сякаш унесено в сладка следобедна дрямка. Това е същински архитектурен резерват с безупречно запазени пластове средновековие, ренесанс и барок, очевидно благодарение на забележителната политика на съхраняване и поддържане. Точно заради нея градът е изключително фотогеничен. Не случайно в него се снимат много филми - The Borgias, Berlin Station, и последно - The Crown. В продължение на две седмици центърът бил покрит със свастики и нацистки флагове, които трябвало да пресъздадат Мюнхен от 30-те.
Символът на града е пожарната кула на централния площад. От нея се наблюдавало не само за пожари, но и за внасяне на бъчви вино в града. Спазвала се строга протекционистична политика, при която вносните вина били забранени.
