© Reuters
Екзит пол" в третия от петте формално обявени дни на "референдумите" за присъединяване на части от Южна Украйна и Донбас към Русия говори за 93% подкрепа за тази стъпка в Запорожка област.
Това се казва в съобщение в държавната руска агенция ТАСС, като се цитира т. нар. Кримски републикански институт за политически и социологически изследвания.
Не се обяснява необходимостта да се обявят подобни данни в първия ден на "гласуването" (23 септември), но се твърди, че са попитани 500 души и само 7% поискали областта им (която впрочем Русия не контролира цялата) да остане в Украйна.
"Гласуването" в момента се осъществява по домовете на жителите (т.е. дори не е тайно), като едва в последния ден ще е възможно да се гласува в избирателни секции. Цитират се "съображения за сигурност", но според експерти това е тактика за сплашване и принуда на населението. Съобщава се за случаи, в които член на семейството гласува вместо друг.
На третия ден - събота - организаторите на референдумите обясниха, че по техни данни в самопровъзгласените и признати от Русия "Донецка народна република" (ДНР) и "Луганска народна република" (ЛНР) са упражнили правото си на глас съответно 55.05% и 45.86 на сто. От двете само ЛНР съвпада почти изцяло с територията на Луганска област, а стотици хиляди нейни жители, както и на Донецка, в момента се намират в Русия, където също е възможно да се гласува. На територията на Русия според посланика на "ДНР" са гласували близ 236 хил. граждани.
© Reuters
Членове на изборната комисия обикалят домове на жители в Мариупол.
В Запорожка и Херсонска област са гласували съответно 35 и 31 на сто според същите данни.
Украйна междувременно поиска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН по повод на "референдумите" от нейна гледна точки - и на Запада - представляват оправдание за анексия на окупирани територии. В Ню Йорк, за Общото събрание на ООН, бе и руският външен министър Сергей Лавров, който обеща че, всички анексирани територии ще получат пълната защита на Русия.
Киев продължава с атаките
Това става, докато Украйна се заканва с нов пробив в атаките срещу руските сили и сепаратистите в Донбас и на юг.
Малко след данните на ТАСС представителят на окупационната администрация на Запорожка област Владимир Рогов съобщи за експлозия, без да уточни подробности. Данни за подобен взрив имаше и в Бердянск, а в последните няколко дни Мелитопол бе сред градовете, където се съобщаваше за други украински атаки.
© Reuters
По-голям отзвук получи засега нападаението срещу хотел в центъра на Херсон. Тази сутрин. Двама са загинали, като един от тях е бившият украински депутат Алексей Журавко, заминал за Русия през 2015 г. (подозиран от спецслужбите във връзки с Москва), но дошъл в Херсонска област през пролетта. По предварителни данни в хотела имало и представители на руската държавна RT, отразявали "референдума", но никой не е пострадал.
Според руската агенция "Интерфакс" атаката е извършена с реактивна система за залпов огън (РСЗО) HIMARS, доставена от САЩ. Това не е първото подобно нападение този месец: предишното порази сградата на областната администрация, също в центъра на града.
В руските медии се появиха още преди няколко дни и предупреждения за готвено настъпление на руските войски с цел саботаж на "референдумите". За целта Москва прегрупира тази седмица сили на южния фронт в очакване на украинската контраофанзива. Тази сутрин Рогов говори за украинсти учения в района на р. Днепър, вероятно свързани с отвоюването на Запорожката атомна централа - най-голямата АЕЦ в Европа.
