© "Просвета"
Историкът Стефан Дечев ще представи проучването си на Софийския международен литературен фестивал
Извънредна новина
Най-важните новини в момента, в който се случват - директно в имейла Ви.Новата книга на Стефан Дечев "Стамболов след Стамболов. История, политика и памет (1895 - 2020)" ще има премиера на 9 декември, петък, от 19 часа в Националния дворец на културата, съобщи издателство "Просвета - София".
Представянето е в рамките на провеждащия се в София международен литературен фестивал.
В "Стамболов след Стамболов. История, политика и памет (1895 - 2020)" Дечев поставя въпроси, които са свързани със спомена и паметта за тази ключова за българската история фигура на революционен деец, поет, журналист, политик и държавник. Разгледан е всеобхватно "следживотът" на Стамболов в политическия печат, литературата, историографията, учебниците по история, публичната обществена памет, политическите дискусии, различните места на памет, политическия фолклор, възпоменателните практики, медиите, киното.
Стефан Дечев е доцент по нова и най-нова история на България и историография в ЮЗУ "Неофит Рилски" и лектор по история на мъжествеността в СУ "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на политическата култура, национализъм и идентичност, история на сексуалността, храна и хранене.
Из "Стамболов след Стамболов. История, политика и памет (1895 - 2020)" от Стефан Дечев
Стамболов и двадесетолевката
Стамболов след Стамболов. История, политика и памет (1895 – 2020)
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
КупетеПри деноминирането на лева на 5 юли 1999 г., съгласно закон, гласуван по-рано от 38-ото Народно събрание на 19 февруари 1999 г., новата банкнота от 20 лева се оказва с изображение на Стамболов. Появата на именития държавник е недвусмислено доказателство за новото му място в колективната памет, както и за участието на самата държава в този процес. Заедно с това тя свидетелства и за променените обществени нагласи през 90-те, а и се осъществява не без известно заобикаляне на предварително провъзгласени принципи, точно както се случва с паметника пред Военния клуб. Как се стига дотук и защо историята е интересна и казва много за политиката на памет, за националната идентичност и за т.нар. банален, или всекидневен, национализъм?
Изключителното право да пуска в обращение банкноти и монети, съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за Българската народна банка, се пада на институцията БНБ. Управителният съвет на банката, съгласно чл. 25, ал. 4 от същия закон, определя номиналната стойност, техническите параметри и дизайна на банкнотите и монетите. За подпомагане на тази негова дейност консултативни функции изпълнява специален Художествен съвет. Той функционира от октомври 1992 г. до юли 2000 г. В различни периоди негови членове са били Ан. Пантев, Светлин Русев, Богдан Томалевски, Йорданка Юрукова, Ружа Маринска, Дора Каменова, Георги Казаков, Ив. Радев, Петър Стоянович, Георги Липовански, Владимир Пенчев, Иван Богданов, Анастасия Минева.
Междувременно от началото на 90-те години на различните банкноти в страната са изобразени съответно севастократорица Десислава, Христо Г. Данов, Захарий Зограф, Ив. Вазов, Добри Христов, В. Левски, Никола Фичев, З. Стоянов, Владимир Димитров - Майстора. При деноминирането на лева, според официалните предварителни изисквания и критерии изборът на личности, които да бъдат изобразени върху банкнотите, се основава на техния общонационален принос в образованието, културата, историята и духовното развитие на българския народ.
Изрично е указано, че не се допуска изобразяване на личности приживе, както и на политически дейци. Иначе принципът в основни линии изглежда спазен при деноминирането на лева през 1999 г., доколкото на новите банкноти се появяват като цяло културни дейци: на банкнотата от 1 лев - св. Иван Рилски; от 2 лева - Паисий Хилендарски; от 5 лева - Иван Милев; от 10 лева - д-р Петър Берон; от 50 лева - Пенчо Славейков. Принципът е спазен и по-късно, през 2003 г., когато на банкнотата от 100 лева е изобразен Алеко Константинов. Ала през 1999 г. все пак един политик се появява на банкнота от 20 лева - Стефан Стамболов.
На фона на историческите преоценки през първата половина и средата на 90-те, както и промените в политиката на памет в страната, тази поява съвсем не изглежда случайна. Интересно е, че първоначалната идея на Художествения съвет при БНБ около деноминацията е всички предшестващи банкноти да бъдат сменени заедно с изображенията върху тях. Това е и преобладаващото мнение в съвета, поне по свидетелствата на тогавашния участник в него Георги Казаков.
Мартин Заимов, тогава подуправител на БНБ и ръководител на управление "Емисионно", което контролира и валутния борд, си спомня също, че при деноминацията е въведен нов принцип за избор на личности. Те не трябвало да имат политическо значение и да са играли политическа роля в миналото, а да са фигури с принос за българската култура. Както според Заимов, така и според Казаков в повечето случаи този принцип успява да се наложи и спази, но не и при Стамболов.
От дистанцията на времето М. Заимов вече сам предполага, че в случая става дума за "чиновническа" аргументация на негови подчинени, които просто са харесвали много и държали на избора на Стамболов. По негов спомен политикът Стамболов останал и при прилагането на принципа за неполитическа личност, с аргумента, че бил още поет и журналист. Всъщност и досега официалното обяснение, което банката дава, звучи по следния начин: "Стефан Стамболов е изобразен на българската банкнота в качеството му на поет и публицист, във връзка с което на лицето на банкнотата е изобразено част от неговото стихотворение "На моите другари". В крайна сметка с решение на Управителния съвет на БНБ от 9 септември 1998 г. е определено върху бъдещата нова банкнота от 20 лева, емисия 1999 г., да бъде изобразен Стефан Стамболов.
В случая очевидно си казват думата шумно отбелязаните 140 години от рождението през 1994 г. и 100 години от смъртта му през 1995 г. През турбулентните 1996 и 1997 г. образът на Стамболов като държавник № 1 на България след Освобождението се утвърждава допълнително и чрез медиите добива популярност сред широки обществени кръгове. Доколкото ударението се поставя най-вече върху дейността му в сферата на държавното строителство и модернизационната стопанска политика, както и при обществения повик за "нов Стамболов" или "втори Стамболов", решението на Художествения съвет на БНБ да постави неговия лик на банкнотата от 20 лева никак не бива да изненадва въпреки трудно скриваното нарушаване на принципа за неполитическа личност.
Случаят, разбира се, е изключително показателен за особеното положение на Стамболов в средата и втората половина на 90-те години в българската историческа памет. Паметникът му в столицата е вън от Борисовата градина и на специално място в градинката пред Военния клуб. Въпреки провъзгласените принципи при деноминацията за него се намират някои биографични "вратички" в крайна сметка да бъде запазен на една от най-употребяваните банкноти в страната.
