Военни зони, протести, промяна на политически системи и режими - всичко това е част от пътя във фотографията на Светлана Бахчеванова, която днес е посветена на създаденото от нея през 2010 г. в Ню Йорк издателство FotoEvidence.
Но всичко започва от концерта на Рей Чарлз в зала "Универсиада" през 1980 г. Тогава тя е на 20 и чува от приятели, че се търсят фотографи във вестник "Вечерни новини", който описва като "класика на строя - нямаше журналистика, в която да казваш нещата такива, каквито са". Постъпва на неплатен стаж. Последният ѝ работен ден идва, когато трябва да направи репортаж за Международния ден на жената (8 март). Решава да снима какво жените носят в чантите си на съответния ден - идеята ѝ да направи по-нетипичен портрет на жените тогава среща мигновено неодобрение. "Честно казано, дори не знам как ми е хрумнало."
През декември 1989 г. започва да се формира екипът на в. "Демокрация" и тя става първият фоторедактор в него. "Когато дойде 1989 г., бях изпълнена с изключителен ентусиазъм. Осъждах приятелите, които заминаха веднага след промените, тъй като в очите ми те изпускаха шанса да построим страната наново", казва Бахчеванова. Описва миграцията тогава като изтичане на поколението, "което четеше и знаеше повече". Трусовете в Източна Европа 90-те години преминават през обектива ѝ - тя документира разпадането на Съветския съюз, както и протестните вълни в Румъния.
Какъв беше един ден в редакцията на "Демокрация", вестник с историческо влияние, съществувал до 2002 г.? Органът на всеобщото чувство за мисия, надеждата и желанието за промяна. "Беше супер. Сутринта бързаш. Хващаш такси, а често, когато разберат, че си на адреса, където беше тогавашното СДС ("Раковски" 134), не ти искат пари. За фотографите имаше доста работа, често спяхме в редакцията. Все пак винаги можеше нещо да се случи. Животът ни минаваше между събития, проявяване на филми и копиране на кадрите."
Защо количеството разочарования у нас не е донесло трезва преценка в нашето общество и повече политическа зрялост? Бахчеванова си обяснява това с липсата на събития у нас, които да са резултат от остри сблъсъци и отвоюване на тази свобода. "Някои са пролели кръв за свободата си и знаят за какво са се борили. Промените не са дошли на бял кон, като при нас."
През 2001 г. Светлана Бахчеванова се установява в Ню Йорк. "Когато пристигах в САЩ, имах чувството, че много неща са минали през обектива ми, но после виждаш, че около теб има хиляди фотографи с дори по-богато портфолио." Започва работа в студио за скулптура и постепенно намира нови ангажименти. "Липсваше ми темпото на журналистиката, напрежението, тичането. Една нощ сънувах как вървя по една пътека и виждам насреща си мен самата като по-млада. И си казвам, тя сега ще ме пита какво правя. И младата Светлана ме пита какво правя и аз изведнъж казах, че издавам книги. Никога преди това не си го бях помисляла."
Това води до основаването на международното издателство за социално ангажирана фотография FotoEvidence през 2010 г. Оттогава под неговия знак са публикувани 35 фотокниги, често гравитиращи около теми като нарушаването на човешките права, насилието, преживяването и документирането на травми. През 2019 г. платформата дава и първата си награда за жени фотографи, която отива при Шарлоте Шмиц (изложбата ѝ La Puente е показана в Гьоте-институт).
В момента Бахчеванова е отдадена на следващия голям проект на FotoEvidence - книга, която ще излезе през 2023 г. и ще обедини работата на различни фотографи, които снимат на терен в Украйна и отразяват руската инвазия. Понякога от самото ѝ начало или от места, които са трудно достъпни - дава пример с украинския фотограф Евгени Малолетка, който не си тръгва при настъпването на руските войски и снима от окупираните райони. В момента Бахчеванова преминава през архив от 4-5 хиляди снимки, които представят всяко възможно място, засегнато от руската инвазия. За нея подобно издание красноречиво ще документира събитието като военно престъпление, а фотографите са свидетели. Селектирането на снимките носи своята емоционална тежест - казва, че дори в София, когато покрай нея мине трамвай, тя си представя бежанци зад стъклото.
Какви усещания носят завръщанията у нас? За Бахчеванова е трудно да анализира защо обществото е реагирало по толкова смесен и поляризиран начин на ковид пандемията или на войната, която Русия започна в Украйна. "Нежеланието на българското общество да се движи напред е потресаващо. Не мога да разбера защо то не иска." С времето не само политическите събития създават за нея дистанцията от България. "Майка ми, с 40-годишен опит като кардиолог, почина на улицата, нямаше място за нея в болницата."
Синът ѝ преминава през продължителен сблъсък със здравната система в опит да получи животоспасяваща трансплантация и в крайна сметка успява, но във Франция, където Бахчеванова живее от пет години насам. "Тези случаи ме направиха доста по-студена - никаква носталгия към Витоша, природата и т.н. вече не е валидна за мен. От друга страна, нямам другаде приятелите, които имам тук."
Какво още не е снимала? "Светът", казва тя с усмивка и категоричност.
Повече за работата на Бахчеванова на fotoevidence.com.
Често, когато си спомня за минали събития, Светлана не преразказва новинарския поток на деня, а това, което по някакъв начин е устояло на теста на времето. "Едно от нещата, които бяха значителни за мен в този период, е, че като екип изслушвахме и документираме хората, които бяха лежали в лагерите - това беше една поредица от хора, които идваха с ужасни истории, които понякога не бяха споделяли с никой друг, те се свързваха директно с нас. Осъзнах колко малко сме знаели за репресиите на комунистическия режим." Още тогава започват да се появяват идеи, които я свързват със сегашните ѝ занимания. "Дадох си сметка, че има много страни с подобни истории на нарушени човешки права, но без възможността да бъдат чути."
През 1997 г. Бахчеванова става първата жена - директор на фотографската секция на БТА. Отразява войната в Косово между 1998 и 1999 г. "Не е имало ситуация, в която да съм си помисляла, че няма да се оправя. Най-опасното място, на което съм била, е Косово, но трудно може да има сравнение с напрежението в Украйна сега."
Свързва с Косово може би най-добрата снимка, която не е направила - след като населението се изтегля в планините, за да избяга от сръбските части, на един кален път остават всякакви човешки предмети и следи от бягащите. "Беше като съвършено произведение на изкуството, снимка, която би имала значение днес. А снимките, които направих тогава, вече нямат значение - те просто предаваха информацията на деня."
Разочарованията от средата у нас започват да взимат връх покрай масовото въодушевление, което вижда покрай завръщането Симеон II - то води до победата на партията му НДСВ на изборите през 2002, което завършва с коалиция с ДПС и БСП, преконфигурирана в тройната коалиция от 2005 - 2009. В контекста на четирите парламентарни вота, проведени между 2021 и 2022, тя смята, че "този процес на търсене на спасител дори се ускорява, като контракции".
