© Дневник
Ако заявките на партиите с шанс за участие в следващия парламент не се променят, съставянето на редовно правителство изглежда нереалистично.
Никой в момента не знае, но условията и възможните ходовете са на масата. Те обаче не са публични. Само възможните комбинации и повече отричането кои всъщност са (не)възможните партньори са официално обсъждани в медийни и предизборни прояви. И всичко все още зависи от избирателите, включително от тези, които тепърва предстои да изберат за кого да гласуват и от други, които може да решат да упражнят правото си на вот в неделя, а в момента са извън прогнозите.
Така може да бъде обобщена ситуацията часове преди предсрочните избори на 2 октомври. Въпросът ще има ли правителство след тях, ще е малко по-ясен след два дни и ще зависи от броя партии в бъдещия парламент (и последните прогнози на социолозите от петък предвиждат осем партии в него) и тяхните резултати. Все още не е сигурно дали "Има такъв народ" и "Български възход" ще преминат прага от 4% от гласовете за участие в бъдещия парламент.
По време на предизборната кампания политиците често казваха колко е важно след поредния предсрочен вот да се състави редовно управление с ключови аргументи да преведе страната през очакваната тежка зима, в Народното събрание да се приемат ключови законопроекти заради средства по плана за възстановяване и устойчивост и не на последно място - да се направят някои промени, обещавани и чакани с години.
На този фон изглежда, че ако има редовен кабинет той ще е или коалиционен, или под някаква формула с подкрепата на повече партии без да са официално в партньорство.
Макар че ако политическите лидери спазят публичните си заричания от последните седмици с кого биха и (не) биха си партнирали, то тогава редовно управление е почти изключено да има.
ГЕРБ с всички, всички без ГЕРБ
Социологическите проучвания прогнозират, че ГЕРБ ще бъде първа по резултат след изборите на 2 октомври, с поне 5-6% пред "Продължаваме промяната". Заявките на председателя на партията Бойко Борисов кого вижда като потенциални партньори в управлението бяха променливи в хода на кампанията. Първо Борисов изключи ДПС от евентуална управленска коалиция, но ден по-късно размисли.
Председателят на ГЕРБ няколко пъти показа, че трябва да се говори с всички, както и че е готов на отстъпки, за да има правителство. Поиска управление да се направи около формации с евроатлантическа ориентация, включително с основния му политически опонент "Продължаваме промяната". "Вариантите са различни - за кратко, средносрочно управление, или цял мандат, който да се изпълнява от правителство", каза Борисов.
Рецептата за управленска коалиция е всички лидери да са министри. Иначе ние ще си седим по централите и ще пратим експерти. Това е най-лесният начин да се измъкнеш при криза. Не знам по Европа лидерите на партии и коалиции да не са пряко ангажирани с управлението
председател на ГЕРБ в последния ден от кампанията
Последно три дни преди изборите Борисов каза, че "правителство трябва да се направи", но ГЕРБ не може да прави компромиси по следните теми:
- диверсификация на ядреното гориво
- диверсификация от "Газпром" и в горивата
- довършване на сделката за изтребителите F-16
- непризнаване на резултатите от "референдумите" в Украйна
Мнозинство тип "коалиция" около мандат на ГЕРБ изглежда трудно постижимо. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев отричат да е възможно партньорство с ГЕРБ, независимо под каква форма.
"ГЕРБ е в тежка изолация заради своя невероятен инат, която за съжаление няма прилични обяснения да продължава да се държи така все едно последните 12 години са били цветя и рози, да игнорира темата за корупционния модел", каза в интервю за "Дневник" и "Капитал" съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов. Заяви обаче и че може да се постигне разбирателство с ГЕРБ по евроатлантически теми.
Общо управление с ГЕРБ определят като невъзможно и БСП, и "Има такъв народ".
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ пък не е имал медийно участие по време на кампанията, където да могат да му бъдат задавани въпроси за ходовете на партията след изборите.
(Не)възможната тройна коалиция
В интервю за "Дневник" Кирил Петков от "Продължаваме промяната" каза, че според него единственият възможен сценарий за редовно управление е, ако заедно с БСП и "Демократична България" имат общо 121 депутати в Народното събрание - обикновено мнозинство (половината народни представители плюс един) за гласуване на законопроекти.
Този път обаче комбинацията между БСП и "Демократична България" в общо управление изглежда по-нереалистична. Причината е полюсното позициониране на двете формации спрямо войната на Русия в Украйна и последствията от агресията на президента Владимир Путин за света. Христо Иванов даде да се разбере, че коалиция между обединението и БСП не може да се подразбира.
"Нито една сериозна, системна партия в България не може да си позволи пред лицето на наистина на най-сериозната заплаха, пред която сме се изправяли нашето поколение, да продължава да се гъне", каза Христо Иванов.
Няма неутралитет, когато един обезумял политически елит в Кремъл, води война със собствения си народ.
съпредседател на "Демократична България"
"Виждам, че очевидно се разминаваме с Христо Иванов", коментира пред Би Ти Ви председателят на БСП Корнелия Нинова и поиска да се проявят хладнокръвие и разум, защото "ни чака тежка зима".
По време и на управлението на кабинета "Петков", и в предизборната кампания БСП показа, че не смята да се отказва от битката за симпатиите на проруски настроените избиратели. Социалистите продължават да се обявяват за възобновяване на доставките от "Газпром", след обявената от Путин частична мобилизация зам.-председателят Кристиан Вигенин повтори общата теза на партията, че "алтернативата на тази война са политическият диалог и дипломацията". БСП дори няма позиция за "референдумите" в окупираните по време на войната територии в Украйна.
Друга конфигурация възможна ли е
В хода на предизборната кампания политическите сили не изключваха всякакви комбинации между опонентите си. Подкрепа за правителство не означава непременно участие в коалиция с представители в изпълнителната власт, може да бъде под формата и на гласуване по ключови теми в парламента, включително дори отсъствие от пленарната зала за целите на прокарване на законопроекти с по-нисък кворум.
При всички условности, ако партиите с шанс за участие в парламента останат на досегашните си позиции, не би трябвало да успеят да формират управление.
Пред "Нова нюз" Ивайло Мирчев от "Демократична България" определи като възможна и опасна комбинацията между БСП, "Възраждане" и "Български възход". Но пред Би Ти Ви Георги Гьоков от социалистическата партия на въпрос за коалиция с партията на Костадин Костадинов отговори с "по-скоро не".
Пред "Нова телевизия" Владислав Панев от "Демократична България" допусна коалиция между ГЕРБ и ДПС с подкрепа от "Възраждане" и определи това като "черен сценарий".
Приоритетите на Бойко Борисов на думи обаче изключват партията на Костадин Костадинов като възможност. Освен това, пред Би Ти Ви председателят на "Възраждане" каза, че "ние нямаме интерес да управляваме с други политически субекти". По думите му партията щяла да се стреми да реализира самостоятелно идеите си.
След изборите - по дни
По Конституция до един месец след изборите президентът Румен Радев трябва да определи кога ще бъде първото заседание на 48-мия парламент. Народното събрание има време да сформира комисии и да започне да работи законопроекти докато през това време тече процедурата по трите опита за съставяне на правителство. Държавният глава дава последователно първите два мандата на двете политически сили, получили най-много гласове. Ако те са неуспешни, третият опит за формиране на правителство президентът дава на избрана от него партия в парламента.
Ако и тя не сполучи, Радев трябва да разпусне парламента, да назначи (ново) служебно правителство и да определи дата за нови предсрочни избори. Въпреки, че сроковете са условни и по тази причина точна прогноза не може да се направи, но, ако след изборите страната върви към нови избори, те ще бъдат през пролетта на 2023 г.
