© Юлия Лазарова
Извънредна новина
Най-важните новини в момента, в който се случват - директно в имейла Ви.Увеличават се чужденците, които учат висше образование в България. През учебната 2021/2022 година техният брой е 16 525, което 8.2% от всички студенти в страната, съобщи Министерството на образованието и науката.
През 2013 г. делът им е бил двойно по-малък - 4.1%. Това става ясно от проект за актуализиране на Националната карта на висшето образование в Република България, който е публикуван за обществено обсъждане.
Най-много студенти учат икономика, но и там има най-голям отлив
Чуждестранните студенти обаче са концентрирани в относително малък брой професионални направления. Над половината (56.3%) от всички чуждестранни студенти в страната се обучават в само две професионални направления - "Медицина" и "Стоматология".
"Медицина" е единственото професионално направление в България, в което студентите чужди граждани преобладават - 58.5% са чуждестранните студенти спрямо 41.5% български.
В направление "Стоматология" чуждестранните студенти са 44.8%, а във "Ветеринарна медицина" са 31.3%. Студентите чужди граждани представляват над 10% от действащите студенти в направление "Фармация", "Музикално и танцово изкуство", "Теория и управление на образованието" и "Транспорт, корабоплаване и авиация".
Изцяло български студенти има в "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" и "Металургия".В други 11 професионални направление студентите български граждани са около 99%, включително "Животновъдство", "Национална сигурност" и "Право".
Неизползван капацитет
Общият брой на студентите в България е 200 781. Това е по-малко от половината (48%) от определения от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) общ капацитет на всички висши училища в страната, които имат места за 415 472 студенти. През миналата година действащите студенти са заемали 53% от определения от НАОА капацитет.
Свободният и неизползван капацитет е неравномерно разпределен по професионални направления и специалности от регулираните професии. Най-малка степен на използване на наличния капацитет се наблюдава в професионална направление "Математика" - едва 18.1%, "Теория на изкуствата" - 18.4%, "Социология, антропология и науки за културата" - 27.8%, "Животновъдство" - 28.3%, "Химически науки" - 29.5%, "Транспорт, корабоплаване и авиация" - 30%, "Материали и материалознание" - 30.3%.
В общо 32 професионални направления броят на действащите студенти представлява под 50% от определения капацитет при 29 направления с подобни показатели през предходната година.
В същото време броят на действащите студенти е над 90% от определения капацитет в "Медицина", "Стоматология", "Театрално и филмово изкуство" и "Педагогика". Броят на действащите студенти представлява над 90% от определения капацитет и в специалност от регулираните професии "Зъботехник".
Средният осигурителен доход на излизащите от университетите висшисти в България се е увеличил почти двойно за последните 10 години. През 2013 г. той е бил 868 лева на месец, а през тази година е 1646 лева.
Само 2.5% от завършилите висше училище в страната през последните 5 години сега са безработни, а през 2013 г. техният дял е бил 4.15%.
Отчитат се обаче значителни различия по отношение на реализацията по призвание в отделните професионални направления. Например 95% от завършилите "Медицина" работят по специалността си, докато в направление "Туризъм" само 21% от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им.Дисбаланси
Актуализираната Национална карта отчита и други, различни по своя характер и дълбочина, дисбаланси в структурата на висшето образование.
Продължава тенденцията повече жени да учат висше образование. Техният брой е приблизително 114 хиляди (57%), докато мъжете са около 86 хиляди.
В някои професионални направления студентите са почти изцяло жени - особено в "Педагогика" - 96% и "Теория и управление на образованието" - 89%. Мъжете имат над 80% дял в "Металургия", "Електротехника, електроника и автоматика", "Енергетика" и "Машинно инженерство".
Отчитат се дисбаланси и в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища (28) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия), а други три действат чрез филиали.
Студентите са разпределени по райони по същия модел, както професионалните направления и висшите училища. В района с най-много висши училища и професионални направления - Югозападния - се обучават и най-много студенти (46.5% от всички студенти в България).
Следва Южният централен район с 18.9%, Североизточният и Северният централен с 14.1 и 11.5% съответно, а с най-малък дял студенти са Югоизточният с 6.4% и Северозападният с 2.5%. В последните два района делът на студентите е значително по-нисък от дела на населението, особено в Северозападния район.
Националната карта на висшето образование е приета с Решение на Министерски съвет през 2021 г. Тя се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика за висшето образование, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда, се казва в съобщението на МОН.
