За период от десет години - между 2011 и 2021 г., населението във всички области в страната е намаляло. С най-бързи темпове това се случвало във Видин, Смолян и Добрич.
Така над половината от живеещите в България са се съсредоточили в двата най-добре развити икономически района - Югозападен и Южен централен. Разделителната линия между Северна и Южна България се очертава все по-ясно - не само като инфраструктура, но и като население.
Също така, за първи път и шестте най-големи града в страната се свиват - включително София. Това показва малко по-подробна разбивка на данните от преброяването, което беше направено от НСИ на 7 септември миналата година.
Първите резултати от него показаха, че за 10 години населението на страната се свива с по-бърз темп спрямо предходните две десетилетия - с 11.5% и достига 6 519 789 души. Над 40% от този спад се дължи на миграция - за периода 2011-2021 г. страната са напуснали 344 хил. души, което беше уловено едва в края на периода, защото НСИ няма друг начин да обхваща трудовата миграция.
По-голямата част от минуса обаче е заради отрицателен естествен прираст като тенциите на застаряване на населението с всяко следващо преброяване се засилват още повече.
По-старо и по-малко общество
Ето и малко повече конкретика - към 7 септември миналата година 23.5% от населението е в пенсионна възраст като спрямо предходното преброяване то се увеличава с 12.6%. В същото време намалява броят на хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) - то е малко над 4 млн. души или с над 19% по-малко спрямо 2011 г. Делът на децата се увеличава с около 9 процентни пункта, но абсолютният брой на населението до 14 г. възраст намалява с почти 6% спрямо 2011 г.
Процесът на демографско остаряване обаче е сигнал, че в бъдеще държавата ще трябва да заделя все по-голяма част от обществения ресурс за пенсии и здравеопазване. В същото време ще има все по-малко хора в активна възраст, които да работят и плащат данъци.
Логично хората се местят натам, където могат да си гарантират по-добър начин на живот. Така в София - град делът на населението в трудоспособна възраст (14-64 г.) е най-висок в сравнение с всички останали области и достига 65.8%. Следвана е от Благоевград (64.2%), Варна (63.8%) и Бургас и Пловдив с по 63%. На другия полюс са Видин (57%), Габрово (58.1) и Ямбол (58.6%).
Най-големите шест: всички надолу
С жители над 100 хил. души са шест града в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора), в които живеят 34.5% от населението на страната, или всеки трети.
Този път обаче всичките шест големи града намаляват. В столицата (град) са се преброили малко над 1.18 млн. души, като броят им намалява с 19.3 хил. (или 5.4%) спрямо 2011 г. Следва Пловдив с 319 хил. (спад от 1.6%) и Варна с 310 хил. (спад от 7.2%) (виж графиката). При миналото преброяване, София и Варна растяха.
Процесът на урбанизация също продължава, като две трети от населението на страната живее в градовете. Над 73% от хората живеят в градовете, по данни на НСИ. В сравнение с предходното преброяване обаче населението в градовете намалява с 556 хил., или с 10.4%, а в селата - с 14.2%. По данни на НСИ най- малкият град е Мелник с население 161, а най-голямото село е Лозен с население 6 471 души. Но тук фактор е близостта му със София. Най-гъсто населен пък е Пловдив - 3135 души на кв. км.
Населените места без население са 199. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кюстендил. Най-голям е броят на населените места с население до 200 души - 2 561.
Остават големи и различията в броя на населението по общини. Има 83, в които преброените живеещи са под 6 хил. души (общо 4.7% от населението на страната). Осем общини са с над 100 хил. души, или 40.2% от населението на страната.
Към 2021 г. в България са живели почти 17.5 хил. руснаци
Гражданите на други държави, които пребивават в България не са много, според преброяването от 7 септември миналата година. Тези от ЕС са малко над 10.5 хил., като преобладават хора с германско, гръцко, италианско, полско и румънско гражданство. Пет пъти повече са пребиваващите в страната граждани на държави извън ЕС или общо 49.5 хил. Души. От тях 35.3% са от Руската федерация. Следват украинци, англичани, турци, сирийци.Ако вземем дългосрочният поглед към структурата на населението, България е преживяла на практика две трансформации. Първата е началото на 20 век към средата. Ако през 1900 година делът на хората над 65 годишна възраст в България е бил 5.1%, работоспособните са били около 55%, а децата са били цели 40%, към 1956 година тази картина вече е тотално различна: едва 26.6% деца, спрямо малко повече пенсионери - 7.2%, и огромна работна сила от над 66%.
Втората трансформация е от средата на века до настоящото състояние, където децата и работната сила намаляват, за сметка на хората в пенсионна възраст. Така за 120 години, България минава от съотношение десет работещи към един пенсионер, до шест работници за 2.6 пенсионера.
Северозападна България: Все по-стари, все по-малко
Разбивка по региони показва, че най-възрастно е населението във Видин (31.5% от всички), Габрово (30.2%) и Монтана (28.2%). В общо 21 области делът на хората над 65 години спрямо общия брой на населението в тях е над средния за страната. Така на 100 човека в трудоспособна възраст се падат по 60 в "зависима" възраст. За сравнение - през 2011 г. това съотношение е било 46.5.
По региони това съотношение е най-благоприятно в София(52), Благоевград (55.7) и Варна (56.8). Най-неблагоприятно е в област Видин (75.4), Габрово (72.1) и Кърджали (70.6).
